Определение № 7095 от 10.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8340/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК. Образувано е по частна жалба на „ПАН МЕДИЯ“ ООД със седалище в гр. София, чрез пълномощника адв. Соколов, срещу Определение от 09.06.2023 г. по адм. дело № 62/2023 г. на Административен съд – Разград. Прави се искане за отмяната му и за допълване на прекратителното определение на административния съд в частта му за разноските чрез присъждане в полза на дружеството на такива в общ размер на 1050 лева, от които 50 лева за заплатена държавна такса и 1000 лева за адвокатско възнаграждение. Претендира се и присъждане на сторените в настоящото производство разноски, съставляващи заплатена държавна такса в размер на 150 лева. В срока по чл. 232 АПК е постъпил писмен отговор от Общински съвет - Разград, чрез неговия председател, в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба и алтернативно се прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Частната жалба е допустима и основателна. С оспореното определение, в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл.144 АПК, е отхвърлено искането на „ПАН МЕДИЯ“ ООД за допълване на Определение № 39/31.05.2023 г. по адм. дело № 62/2023 г. на Административен съд – Разград в частта за разноските. За да постанови този резултат, съдът е приел, че до приключването на производството от дружеството не е заявена претенция за присъждане на разноски. Такова искане е предявено едва с молбата по чл. 248 ГПК за допълване на прекратителното определение в частта за разноските, което според първоинстанционния съд се явява несвоевременно. Определението е неправилно. Спорният въпрос по делото е пропуснало ли е „ПАН МЕДИЯ“ ООД, за което определението на административния съд е благоприятно, срока да поиска присъждане на разноски. Съгласно т. 11 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде валидно заявена най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. След като производството по делото е прекратено преди провеждането на първото открито съдебно заседание, насрочено за 13.06.2023 г., и като последица от отмяната с Решение № 666 по Протокол № 47 от 23.05.2023 г. на Общински съвет – Разград на оспорената пред съда разпоредба на чл. 52, ал. 3 от Наредба № 13 за рекламната дейност на територията на община Разград, искането за разноски, което може да бъде предявено по правило до приключването на устните състезания в съответната инстанция, не е било преклудирано. При осъществяването на отрицателната предпоставка за допустимостта на производството, предхождащо обявената дата на първото съдебно заседание, страната обективно не би могла да има познанието за подобно развитие на процеса. Срок да се предяви искането в тази хипотеза не е предвиден – арг. чл. 81 и чл. 78, ал. 4 ГПК вр. чл. 144 АПК. За приключването на съдебното производство страната узнава със съобщаването на прекратителното определение и единствената й възможност да релевира правото на разноски е с подадената по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК молба, както е в случая. Съответно разноските, противно на мотивите на съда, са подлежали на присъждане. Направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК от насрещната страна, доколкото същото е своевременно заявено - с отговора на молбата по чл. 248 ГПК, е неоснователно. Претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение от 1000 лева е в минималния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което обстоятелство изключва възможността за неговото редуциране поради прекомерност. Изложеното мотивира отмяната на обжалваното определение и решаването по същество на въпроса относно разноските с възлагането на отговорността за тях. На възстановяване подлежат платените пред първата инстанция 1050 лв. Заедно с внесената държавна такса от 150 лева за настоящото производство, общият размер на разноските възлиза на 1200 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение