Определение № 5859 от 16.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 372/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. С. П.-Д. и А. Я. Т. чрез пълномощника им адвокат В. С. против решение № 1155 от 17.10.2023 г., постановено по гр. д. № 1213 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 1193 от 10.04.2023 г. по гр. д. № 1265/2022 г. на Районен съд - Варна за осъждане на П. С. П.-Д. и А. Я. Т. да преустановят всяка от тях неоснователните си действия, изразяващи се в неправомерно паркиране в уширението пред собствените на ищците Г. Ж. Н. и П. А. А. гараж № 1 с идентификатор ***** и гараж № 2 с идентификатор ***** построени в сграда с идентификатор ****, разположена в ПИ с идентификатори *** и №***, с адрес: [населено място], ул. •••, с които действия всяка от ответниците нарушава правото на ищците на нормално ползване на посочените гаражи. Г. Ж. Н. и П. А. А. са подали чрез пълномощника си адвокат И. Р. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Във връзка с довода във въззивната жалба за недопустимост на първоинстанционното решение, като несъответно на заявения от ищците петутим, окръжният съд е посочил, че когато предмет на предявения иск по чл.109 от ЗС е отричане правото на ответниците да извършват фактичски действия, те се индивидуализират доколкото естеството им прави възможно това. В случая от съдържанието на исковата молба става ясно, че ищците претендират преустановяване паркирането на колите на ответниците в зоната пред гаражите на ищците, с което се затруднява ползването им. В първа уточняваща молба от 26.05.2022 г. се доизяснява, че „независимо на какво разстояние паркират от гаражите, те стават неизползваеми“ и се затруднява достъпа до тях. А в молба от 08.06.2022 г. се уточнява, че ответниците паркират на различно място, според това коя от тях се прибере първа и с кой автомобил; понякога спират точно пред входа на гаражите на около 1 м. отстояние, друг път спират на 3-4 м. от тях, но независимо на какво конкретно разстояние паркират от гаражите, те стават неизползваеми и няма нормален достъп от пътя. От това става ясно, че предмет на предявените по делото искове по чл.109 ЗС е преустановяване паркирането в цялото пространство пред гаражите на ищците, а не стриктно и буквално пред самите гаражи. Обратното разбиране е несъответно на житейски променливите измерения на дейността по паркиране на автомобили и би означавало допустимост на следващ иск за същата зона, което е изключено. Въз основа на експертните заключения по двете съдебно-технически експертизи, съдът е приел, че цялото пространство пред гаражите, съставлява „уширението“, предназначено за обръщане. Според свидетелските показания именно в тази зона или в алеята-подход към същата ответниците паркират автомобилите си. Затова и произнасянето на първоинстанционният съд не е свръхпетитум. Въз основа на експертните заключения и при обсъждане на свидетелските показания въззивният съд е формирал извод, че маневрената площ е недостатъчна като размер, но допълнително паркирана кола на която и да е част от въпросното уширение пред гаражите ще затрудни значително маневрирането за обръщане на автомобил с цел излизане на преден ход към булеварда, класифициран като „градска магистрала II клас“ с висок интензитет на трафика и с приоритет на автомобилното движение. Следователно с паркиране на който и да е от автомобилите на ответниците на място в зоната пред гаражите на ищците се създават пречки за спокойното и нормално ползване на гаражите. По отношение на довода на ответниците, че при придобиване на собствеността на единия от гаражите ищцата Г. Н. се уговорила с продавача Ч., че той или ответниците ще ползват паркингово място от 12 кв. м. встрани от гараж № 2, съдът е посочил, че се касае до обикновено устно позволение, като акт на добра воля, но не е учредено по надлежния ред и във формата по чл. 18 ЗЗД ограничено вещно право върху пространството пред гаражите на ищците. Тази устна уговорка е непротивопастима на ищците. За неотносим е приет доводите, че ищците не ползват гаражите по предназначение, тъй като решаващото е дали с действията си ответниците отнемат или затрудняват възможността собствениците на гаражите да паркират и излизат след това спокойно и безпрепятствено от тях, в това число да маневрират за тези цели, когато желаят. Касаторите П. С. П.-Д. и А. Я. Т. не са представили изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, въпреки изрично дадената им възможност. В касационната жалба поддържат довод за недопустимост на въззивното решение, като постановено „свръхпетитум“ и са посочили и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Касационният съдебен състав не констатира основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка допустимостта на въззивното решение. По същество тезата на касаторките е, че съдът е обвързан от буквалната формулировка на петитума на негаторния иск и дължи възпроизвеждане на тази буквална формулировка в диспозитива на съдебното решение, като спрямо нея преценява и основателността на иска. В решения на ВКС по искове по чл. 109 ЗС (решение № 60125 от 5.11.2021 г. по гр. д. № 1158/2021 г., II г. о., решение № 50110/20.01.2023 г. по гр. д. № 4712/2021 г., II г. о., решение № 50056/10.07.2023 г. по гр. д. № 2598/2022 г., II г. о.) е посочено, че защитата с иска по чл. 109 ЗС трябва да съответства на нарушението и се ограничава до преустановяване на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, като съдът е обвързан само от квалификацията на формулирания петитум – дали се иска възстановяване на предходното преди нарушението състояние чрез премахване на нещо новоизградено или чрез възстановяване на нещо премахнато, или изпълнение на възложено по закон задължение, или чрез друго действие с оглед конкретиката на съответния правен спор; дали се иска бъдещо бездействие с оглед преодоляване на риск от накърняване възможността ищеца пълноценно да ползва собствеността си; дали се иска бъдещо съдействие с оглед възможността ищецът пълноценно да упражнява вещните си права и т.н. и спрямо тази квалификация преценява дали установените чрез експертното заключение или следващи по силата на възложена със закон компетентност конкретни действия, респ. бездействия на ответника попадат във формулирания от ищеца петитум на иска по чл. 109 ЗС и съответно преценява дали искът е изцяло или частично основателен или е изцяло неоснователен. Именно в съответствие с тази практика въззивният съд е преценил, че петитумът на исковата молба в настоящия случай следва да се квалифицира като искане за бъдещо бездействие на ответниците по паркиране на собствените им автомобили и с оглед експертното заключение е обозначил и зоната, в която ответниците следва да се въздържат от действия по паркиране. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК е само бланкетно посочено чрез възпроизвеждане на правната норма и чрез бланкетните доводи, че съдът въпреки доводите във въззивната жалба се е произнесъл, прилагайки закона в противоречие с неговия смисъл, нарушил е основни съдопроизводствени правила и е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. При прочита на въззивното решение и без преценка на извършените съдопроизводствени действия и съдържанието на приетите доказателства, касационният съдебен състав не констатира основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка дали някой от изводите на въззивния съд не е очевидно неправилен. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение