Определение № 3441 от 01.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. И. М., чрез пълномощник адв. Н. Н. срещу разпореждане № 141/15.04.2025 г. по в.гр.д. № 353/2024 г. по описа на Окръжен съд- Кюстендил, с което е върната като просрочена, подадената от М. касационна жалба вх. № 1519/26.03.2025 г. срещу постановеното по делото от въззивния съд решение № 40/11.02.2025 г. Жалбоподателката счита обжалвания акт за незаконосъобразен. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното разпореждане поради нарушение на процесуалния закон. Твърди се, че едномесечния срок за обжалване е започнал да тече на 25.02.2025 г., тъй като съобщението за постановеното въззивно решение било получено на 24.02.2025 г. след 17.00 часа. Сочи се също, че срокът е изтекъл на 26.03.2025 г., тъй като месец февруари има 28 дни. Претендира се отмяна на разпореждането. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу разпореждане, което подлежи на обжалване с частна жалба, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да приеме, че подадената от А. И. М., чрез пълномощник адв. Н. Н. касационна жалба вх. № 1519/26.03.2025 г. срещу решение № 40/11.02.2025 г. по в.гр.д. № 353/2024 г. по описа на Окръжен съд- Кюстендил е просрочена, въззивният съставът е посочил, че обжалваното решение е било съобщено на жалбоподателката на 24.02.2025 г., чрез пълномощника й адв. Н., от който ден е започнал да тече срокът за обжалване, който е едномесечен и е изтекъл на 24.03.2025 г., предвид разпоредбата на чл.60 ал.3 от ГПК. Настоящият състав достига до същите изводи. Според разпоредбата на чл. 283 срокът за обжалване пред касационния съд е едномесечен от връчването на въззивното решение на страната. Следователно по отношение на сроковете за подаване на касационна жалба, намира приложение разпоредбата на чл. 60, ал. 3 ГПК, според която срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако месецът няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Едномесечният срок за подаване на касационна жалба по чл. 283 ГПК, изчислен съобразно чл. 60, ал. 3 ГПК, както правилно е приел въззивния съд е изтекъл на съответното число на месец март 2025 г., а именно на 24.03.2025 г., който е присъствен. Цитираната законова разпоредба е императивна и не предвижда изключения поради краткостта на месец февруари. Касационната жалба е постъпила в съда на 26.03.2025 г. и доколкото няма данни да е била подадена по пощата или в друг съд преди тази дата, правилно е прието, че се явява просрочена и следва да се върне на подателя й. Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателката, че срока следва да тече от деня следващ деня на връчването. Съгласно чл. 60, ал. 5 ГПК срокът, който се брои на дни се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът и изтича в края на последния ден. Този текст касае срок, който се брои на дни. Срокът за касационно обжалване според текста на чл. 283 ГПК е едномесечен и се брои по правилото на чл. 60, ал. 3 ГПК. В случаите на касационно обжалване броенето на срока на дни, така както е предвидено в чл. 60, ал. 5 ГПК не се прилага. По изложените съображения настоящият състав намира, че подадената частна жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение