Определение № 60169 от 11.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1953/2021 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Делото е образувано по молба на В. Ф. В. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд № 260744 от 22.10.2020 г. по гр.д.№ 15646/ 2017 г., с което след като частично е обезсилено, частично е отменено и частично е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 41345/ 2015 г., „Стамп гард“ АД, гр.София, е осъдено да заплати на В. В. 124,15 лв възнаграждение за положен труд през официални празници, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 395 лв, а изцяло са отхвърлени исковете за заплащане на сумите 118 лв – обезщетение за неизползван допълнителен платен годишен отпуск; 409 лв – неимуществени вреди от получени травми по време на работа; и 409 лв – неимуществени вреди от неосигурени ободряващи напитки, като производството по последните два иска е прекратено за разликата над 409 лв до 411 лв и е разпределена отговорността за разноските по делото. Молителят поддържа, че решението е резултат на добре обмислена престъпна стратегия на подписалите го членове на съдебния състав. Неоснователно били обявени за преклудирани безспорни обстоятелства и бил пренебрегнат документ с решаващо за делото значение. Решението както на втората, така и на първата инстанция излъчвали субективизъм и нескриван стремеж за облагодетелстване на ответника. Молителят счита, че са налице предпоставките по чл.303 ал.1 т.2 ГПК и моли на това основание влязлото в сила решение да бъде отменено. Ответната страна „Стамп гард“ АД не взема становище по молбата. Съдът намира подадената молба за недопустима. С разпореждане от 26.02.2021 г. администриращият я съд е дал указания на молителя да представи писмени доказателства за влязъл в сила съдебен акт, с който се установяват претендираните престъпни обстоятелства. Тези указания не са изпълнени, напротив, с допълнение към молбата от 25.03.2021 г. молителят е заявил, че не представя и не претендира наличие на нови писмени доказателства. Съгласно установената практика, в хипотезите на чл.303 ал.1 т.2 ГПК източник на неправилността на влязлото в сила решение е извършено престъпление, установено по надлежния ред - т. е. с влязла в сила присъда на наказателния съд или с решение но гражданския съд по чл.124 ал.5 ГПК, когато наказателното преследване не може да бъде реализирано. В конкретния случай молителят не твърди престъпните действия на състава на съда, постановил въззивното решение, да са установени по така предвидените в закона способи. Той излага общи оплаквания по отношение на решаващите изводи на съда по доказателствата и приложението на материалния закон, които биха били релевантни единствено при решаването на спора по същество, но не и в настоящото извънинстанционно производство за отмяна. По изложените съображения съдът