Решение № 81 от 8.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5665/2013 г.

Решение № 81 от 8.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5665/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на П. "Начало" [населено място], общ. Х. срещу решение № 37 от 12.03.2013 г. по гр. дело № 33/2013 г. на Варненски апелативен съд, с което в една обжалвана от настоящия касатор част е обезсилено, а в друга обжалвана от него част е потвърдено решение № 208 от 25.10.2012 г. по гр. д. 58/2012 г. на Шуменски окръжен съд, постановено по обективно съединени искове с ищец П. "Начало". При въззивния съдебния контрол е прието, че съдът не е поизнесъл на предявеното основание първия от исковете, който следва да бъде разгледан съгласно чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, а не на основание чл. 59 ЗЗД, както погрешно ищецът е посочил квалификацията му. Потвърдено е отхвърлянето на иск по чл. 49 ЗЗД за други претендирани вреди, само в обжалваната част. К. П. Надежда изтъква като основание за отмяна съществено нарушение на съдопроизводствени правила, необосновано и в нарушение на материалния закон. Съдът се е задоволил да обсъди само една от предпоставките по чл. 49 ЗЗД за реализиране отговорността на ответниците, изтъквайки липса на противоправно поведение, при това като неправилно е основал този извод на изрично изключени пред първа инстанция писмени доказателства. Същите са били изключени с определение на съда поради това, че след указание ответната страна не е представила оригиналите на оспорените документи. При това положение е недопустимо позоваването на същите в съдебното решение. Съдът не е разгледал материалните предпоставки по основанието на иска, нито е обсъдил доказателствата в тази връзка. Ответниците [фирма] и [фирма], двете дружества със седалище [населено място], общ. Х., оспорват касационната жалба. Липсва процесуално нарушение и правилен е изводът, че първото дружество е обработвало процесната земя на правно основание, което е доказано не само с изключените 16 бр. договори за наем. Материалният закон не е нарушен, тъй като една от предпоставките на сложния фактически състав да не е налице, това е достатъчно и е безпредметно да се обсъждат останалите. С определение № 1269 от 17.12.2013 г. на ВКС, III г. о жалбата е допусната до разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК само в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на иска по чл. 49 ЗЗД и в частта за разноските, поради противоречие на въззивното решение с установена практика на ВКС по въпроса за задължението на съда да основе решението си на доказателствата по делото, в конкретност, когато този съд основе решението си на писмени доказателства, изключени от първоинстанционния съд съгласно чл. 183 ГПК. По поставения процесуалноправен въпрос е налице противоречие на обжалваното въззивно решение с принципните указания в т. 8 от ППВС № 1 от 15.07.1953 г. и т. 5 от ППВС № 1/1985 г. на кои доказателства втората инстанция основава решението си, както и относно значението на съдебния протокол, обективирал актовете на първата инстанция по приемане или изключване на доказателства по делото. Съдът може да преценява само доказателства, които са събрани в производството по делото, или в производство за обезпечаване на доказателства, а единственото изключение от това правило е уредено в чл. 232 ГПК при оттегляне на иска. Доказването е процес по установяване на истината относно фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните изводи на съда. На изключен съгласно чл. 183, предл. второ ГПК препис от документ въззивният съд не може да основе решението си, ако документът не бъде приобщен към доказателствата по дело по съответния процесуален ред, с определение по чл. 157 ГПК в хода на съдебното производство. Установяването на спорните обстоятелства в процеса се извършва с помощта на описаните в закона доказателствени средства, а доказателствата се приобщават към дело по установен с императивни процесуални норми ред, в който смисъл е установената практика на Върховен касационен съд по чл. 290 ГПК, съгласно реш. № 385 от 2010 по гр. д. № 1183/2009 III г. о., реш. № 31 от 2012 г. по гр. д. № 502 по описа за 2011 г. на III г. о., реш. № 265 от 2012 г. по гр. д. № 703/2011 г. IV г. о. на ВКС. Обжалваното въззивно решение обективира неправилна съдебна практика, в противоречие с установената задължителна такава и изрично установени в процесуалния закон изисквания към решаващата дейност на съда. Поради това касационната жалба е основателна в основния си довод, за допуснато съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на постановеното въззивно решение. Варненски апелативен съд, без пред него да са направени доказателствени искания и без да са приемани нови доказателства, посочени от страните при въззивното обжалване, е игнорирал изричното определение по чл. 183 ГПК на първоинстанционния съд, постановено в съдебно заседание от 5.07.2012 г. за изключване от доказателствата по делото на 16 броя договори за аренда, представени от ответниците в препис, за да докажат, че са имали основание да навлязат и обработят процесната земеделската земя през исковия период. При търсената от ответните дружества отговорност по чл. 49 ЗЗД именно за това вредоносно действие, като липсваща предпоставка - елемент на фактическия състав, въззивният съд решаващо е изследвал само противоправността, а изводът за нейната липса е собствен, направен въз основа на представените от ответниците 16 бр. писмени договора за аренда на земеделска земя. Свидетелските показания също са обсъдени в зависимост от съдържанието на изключените от доказателствата договори. Показанията са преценени като недостатъчно конкретни при положение, че и двете страни са обработвали земя в процесните местности, като ответникът [фирма] също е имал основание за това. Мотивите на първоинстанцинния съд за отхвърлянето на иска не са възприети и решението е потвърдено с друг мотив, че поведението и на двамата ответници не е противоправно. Тъй като този единствен решаващ извод на съда е изграден при съществено процесуално нарушение, а решаващи съображения по останалите материални предпоставки за успешно провеждане на иска не са изложени, нито са обсъждани от фактическа и правна страна обстоятелствата, на които искът е основан, при отмяната на обжалваното решение се налага делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненски апелативен съд, който да упражни решаващата дейност на въззивната инстанция, като постанови мотивирано решение по спора, посочи каква фактическа обстановка прима за установена, съответно какъв е приложимият към нея закон. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.