Определение № 979 от 28.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 588/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от З. К. С., чрез адв. Т. – назначена за особен представител по реда на чл.26, ал.1 ЗПрПом, против определение № 2511/07.10.2024 г. по ч.гр.д. № 2584/2024 г. на Софийския апелативен съд, с което са потвърдени определение от 06.08.2024 г. /постановено еднолично от съдията-докладчик по въззивното делото/ и от 16.08.2024 г. /постановено от II-Д въззивен състав/, с които е прекратено въззивното производството по в.гр.д. № 12549/2022 г. и делото е изпратено по компетентност на Софийски окръжен съд на основание чл.7, ал.2 ЗОДОВ. В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска неговата отмяна. Към жалбата е приложено и изложение по чл.284, ал. 3, т.1 ГПК, с формулирани в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Насрещната страна по жалбата –Софийски градски съд, чрез пълномощника си –М. Н., изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на изложените в жалбата доводи за неправилност на обжалваното определение. Върховният касационен съд, като съобрази данните по делото, намира че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу акт на Апелативен съд София, който не подлежи на обжалване, като съображенията за това са следните: Първоинстанционното производство по гр.д. № 1011/22 г. по описа на Софийски районен съд е образувано по искова молба на З. К. С. срещу Софийски градски съд, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.2б ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като по делото е постановено решение № 8629 от 27.07.2022 г., с което исковете са частично уважени. Срещу така постановеното решение са подадени въззивни жалби от двете страни в производството, по които е образувано в.гр.д. № 12549/2022 г. по описа на Софийски градски съд. С определение № 12821 от 16.08.2024 г. въззивният съд – в тричленен състав е прекратил производството по делото и го е изпратил за разглеждане на Окръжен съд София, мотивирайки се с нормата на чл.7, ал.2 ЗОДОВ. Следва да се посочи, че постановеното на 06.08.2024 г. от докладчика по делото определение за прекратяване на производството и изпращане на делото на Окръжен съд София, не е породило присъщите на валиден съдебен акт правни последици, тъй като е постановено еднолично, а не от въззивния съдебен състав. С обжалваното в настоящото производство определение на Апелативен съд София, постановено по реда на чл.274, ал.2, изр.1, предл. 2 ГПК, е прието, че по образуваното пред Софийски градски съд въззивно производство следва да намери приложение разпоредбата на чл.7, ал.2 ЗОДОВ, тъй като ответник по исковете е именно Софийски градски съд. Прието, че правилно и в съответствие с посочената норма, делото е изпратено за разглеждане на най-близкия функционално компетентен съд – Софийският окръжен съд, поради което е потвърдил обжалваните определения на Софийски градски съд като въззивна инстанция. С тълкувателно решение от 23.06.2022 г. по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че определение на апелативен съд, постановено по чл.274, ал.2, изр.1, предл.2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на обжалване. Прие се, че даденото разрешение не се отнася до разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба, за връщане на частна касационна жалба и за връщане на частна срещу свое определение по чл.274, ал.1, пр.1 ГПК, тъй като, както е прието в TP №1/2013 г. на ОСГТК, тези разпореждания са действие по администриране на касационната жалба, респективно частната касационна жалба, които действия не се извършват от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция. В случая с обжалваното в настоящото производство определение, Апелативен съд София е потвърдил преграждащи развитието на делото определения на Софийски градски съд като въззивна инстанция, поради което постановеното от него определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, независимо от това, че в него е посочено, че подлежи на обжалване. Предвид изложеното, частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по нея, следва да бъде прекратено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,