Определение № 1651 от 20.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1397/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на П. Т. З., [ЕГН] и Т. И. Д., [ЕГН], двамата от гр. Димитровград, подадена чрез пълномощника им адв. Бойчев, против Определение №4973/20.12.2024 г. на Административен съд – Пазарджик, постановено по адм. д. №312/2024 г., с което е отхвърлена молбата им за изменение на Решение №3831/09.10.2024 г. по същото дело в частта му за разноските. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се измени решението по адм. д. №312/2024 в частта му за разноските и да се присъдят в полза на жалбоподателите сторените разноски, посочени в списъците по чл. 80 ГПК. Ответникът по частната жалба – Общински съвет – Панагюрище - не изразява становище. Върховният административен съд в състав на първо отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 във вр. с чл. 236 АПК, приема за установено следното: Частната жалба е допустима като подадена от надлежни страни, имащи правен интерес от обжалването, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК. С Решение №3831/09.10.2024 г. по адм. д. №312/2024 г. по жалбите на П. Т. З. и Т. И. Д. е обявена нищожността на разпоредбата на т. 78 от списъка към Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Панагюрище, приета от Общински съвет Панагюрище, в частта, определяща входни такси за туристи/възрасни. Жалбоподателите са заявили чрез пълномощника си адв. Бойчев искане за присъждане на направените разноски, включващи адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., договорено и заплатено от Т. И. Д. по договор за правна защита и съдействие от 11.06.2024 г. и адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв., договорено и заплатено от П. Т. З. по договор за правна защита и съдействие от 24.06.2024 г. Ответникът е заявил чрез пълномощника си адв. Генков искане за намаляване на адвокатското възнаграждение в размер на 1 200 лв. по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. С решението си Административен съд – Пазарджик е присъдил в полза на двамата жалбоподатели разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. Изложил е мотиви за това, че възражението на ответника за прекомерност на адвокатските възнаграждения е основателно, тъй като делото е без материален интерес и не се отличава с фактическа и правна сложност - оспорва само един текст от наредбата. Позовал се е на Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22, за да присъди разноски за адвокатски възнаграждения под минималния размер, определен в чл. 8, ал. 3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Със същите мотиви административният съд е оставил без уважение искането на П. Т. З. и Т. И. Д. за изменение на решението в частта му за разноските. Настоящият съдебен състав намира за основателен доводът на жалбоподателката Д., че според субсидиарно приложимия в производството пред първоинстанционния съд чл. 78, ал. 5 ГПК съдът може да присъди по – нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, само ако противната страна е заявила искане за това. В случая ответникът е поискал намаляване само на разноските за адвокатско възнаграждение на П. Т. З. в размер на 1 200 лв. и това може да бъде обяснено с обстоятелството, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от Т. И. Д. е в минималния размер, определен в чл. 8, ал. 3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ( заглавието изменено – ДВ, бр. 14/2025) в приложимата й редакция. В същия смисъл е и Определение №10584/08.10.2024 г. по адм. д. №8867/2024 г. на ВАС, на което се позовава страната в частната си жалба. Правилно съдът е приел за основателно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, договорено и заплатено от П. Т. З., по изложените от него мотиви. Действително предоставената от пълномощника правна помощ и осъщественото от него процесуално представителство (изготвяне на жалба и допълнение към нея, представяне на доказателства за наличие на правен интерес, явяване в съдебните заседания и представяне на писмени бележки) не налагат обаче намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение под минималния размер, определен в чл. 8, ал. 3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Те са предоставени в същия обем и на жалбоподателката Д.. По така изложените съображения оспореното с частната жалба определение на Административен съд – Пазарджик следва да се отмени и да се допусне изменение на постановеното от него решение в частта му на разноските, като се присъдят на жалбоподателите разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. Искането за присъждане на разноски за настоящото съдебно производство е неоснователно, тъй като то не приключва със съдебен акт от категорията на посочените в чл. 81 ГПК - по съществото на спора. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение