Определение № 1662 от 04.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 280/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба вх. № 260327/29.02.2024г. от „Интер Престиж“ ЕООД, чрез адвокат Й. Д., за изменение на решение №114/20.02.2024г., постановено по настоящото дело в частта за разноските. Молителят твърди, че присъденото в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение е прекомерно, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и обстоятелството, че пред касационната инстанция е представен единствено писмен отговор, в който се преповтарят изложените пред предходните инстанции доводи и твърдения. Излага още, че размерът е прекомерен и съобразно определените с Наредба №1/2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения в редакцията ѝ към датата на сключване на договора. Претендира да бъде допуснато изменение на решението в частта за разноските, като присъдения на насрещната страна размер на адвокатското възнаграждение за представителство пред касационната инстанция бъде намален до 4 604,74лв. Ответникът Я. Д. Д. с писмен отговор, чрез адвокат Д. В., оспорва молбата. Твърди, че направеното възражение за прекомерност не е въведено своевременно в производството, поради което същото е преклудирано. Излага, че по аргумент от чл.80 от ГПК и т.11 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, претенцията за разноски и възражението по чл.78, ал.5 от ГПК могат да бъдат заявени най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, което не е сторено в конкретния случай. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на искането по следните съображения: делото е с фактическа и правна сложност; в депозирания писмен отговор на касационната жалба са изложени подробни мотиви за нейната неоснователност и за липсата на основания за допускане на касационното обжалване; в хода на цялото производство процесуалният представител на страната е имал активно поведение и се е явил в проведеното открито съдебно заседание. По същество моли искането да бъде отхвърлено. Молбата е подадена от процесуално легитимирано лице и в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Производството по делото е приключило с постановеното решение №114/20.02.2024г., с което спорът между страните е разрешен по същество. Със същото съдът е присъдил в полза на ответника Я. Д. Д. направените разноски за адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция размер на 8 400лв. Разгледано по същество искането е неоснователно. В чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност поисканото от страната като разноски по делото адвокатско възнаграждение да бъде намалявано от съда, ако насрещната страна направи възражение за неговата прекомерност. Съгласно разпоредбата на чл. 80 ГПК, искането за присъждане на разноски може да бъде направено най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, в което страната може да представи списък на разноските и доказателства за извършването им. В същия срок следва да бъде направено и възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, за да може то да бъде преценено и взето предвид от съда при постановяване на решението. Когато разноските са били присъдени в производство, по което страните не са били призовани за открито заседание и не са имали възможност да се запознаят с направените от насрещната страна искания и представените доказателства във връзка с разноските, възражението може да се направи в производството по чл. 248 ГПК. В конкретния случай, молителят „Интер Престиж“ ЕООД е бил своевременно призован за насроченото и проведено открито съдебно заседание, в което не се е явил. Същият е изпратил писмена защита, пристигнала по делото след приключване разглеждането на делото и даване ход на спора по същество. В депозираните по делото писмени изявления от молителя не е обективирано възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. С оглед на изложеното, направеното с молбата за изменение на решението в частта за разноските възражение за прекомерност на присъденото в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение е преклудирано, което обосновава извод за неоснователност на искането по чл. 248 ГПК. Мотивиран от горното, съдебният състав