Решение № 8497 от 03.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9987/2025 г.

Производството е касационно, по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция „Митници“ против Решение № 10487/29.11.2024 г., постановено по адм. д. № 924/23 г. от Пловдивския административен съд. С обжалваното решение е осъдена Агенция „Митници“ да заплати на „Милки груп био“ ЕАД, ЕИК 202809846, сумата от 40731,65 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени му от отменено с влязло в сила Решение № 6581/11.11.2021 г. на Административен съд София-град по адм.д. № 11343/20 г., потвърдено с Решение №10341/15.11.20г. на ВАС по адм. д. №1513/22 г., Решение № РТД 3000-2267/26.10.2020/32-312598 на директор на Териториална дирекция Митница Пловдив, с което на дружеството незаконосъобразно е отказано издаване на документ по чл. 89, ал.1 ЗАДС – Удостоверение за освобождаване от акциз на краен потребител по чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС за използване на акцизна стока – енергиен продукт с код по КН 27112100 с търговско наименование - газ, за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Със същото решение Агенция „Митници“ е осъдена да заплати на ищеца лихва върху присъдената сума на обезщетението в размер на 4565, 61 лева, считано от 07.04.2023 г. до изплащането й, както и разноски по делото в размер на 5515 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът отмяна на решението и отхвърляне на иска. С молба, постъпила по електронна поща на 25.03.26 г. се заявява, че касационната жалба се поддържа и се прави искане за присъждане на разноски. Ответникът – „Милки груп био“ ЕАД оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, постъпил на 17.02.25 г. по електронна поща, както и по съображения посочени от процесуалния му представител, явил се в съдебното заседание пред касационната инстанция. Иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски във връзка, с което представя списък. Върховната касационна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд преценява касационната жалба като допустима и основателна. Пред административния съд е предявен от „Милки груп био“ ЕАД иск срещу Агенция „Митници“ за заплащане на обезщетение за периода от 01.10.20 г. до 12.12.22 г. за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на заплатен акциз за доставка на газ, причинени от отменения като незаконосъобразен отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, издаден от директора на ТДМ-Пловдив. Предявена и претенция за заплащане на на законна лихва за заплатения, изчислена от датата на всяко плащане по фактурите, издадени от "Ситигаз България" ЕАД до 12.12.2022 година, както и законната лихва върху исковата претенция от датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на задължението. Административният съд е установил от фактическа страна, че на ищеца е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител с решение на митнически орган от 26.10.20 г., което е отменено с влязло в сила решение. Въз основа на заключение на съдебно-икономическа експертиза, допусната по делото, съдът е приел, че платеният от ищеца акциз за доставка на газ за исковия период е 40731,69 лева. От правна страна е приел за доказани всички предпоставки от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ. Приел е наличието на отменен като незаконосъобразен административен акт. Приел е наличието на вреда за ищеца, изразяващ се в заплатения от него акциз за доставката на газ, както и причинната връзка между незаконосъобразния акт и вредата за ищеца. Посочил е, че ищецът не би заплатил акциза, дължим по издадените от доставчика на газ фактури, ако не бе издаден незаконосъобразния отказ. Съдът е отхвърлил възражението на ответника, че ищецът е разполагал с друг ред да възстанови платения акциз и по конкретно, че би могъл да иска възстановяването му по реда на чл. 27 ЗАДС, тъй като с тази възможност разполага лицензираният складодържател, в случая „Ситигаз България“ ЕАД. Касационната инстанция преценява решението като неправилно, тъй като е постановено от съда при допуснати съществени съдопроизводствени нарушения, които са довели и до необоснованост на формираните от съда изводи. Съдът неоснователно е приел наличието на вреда, изразяваща се в заплатен акциз за исковия период, без да събере информация по делото за края на административното производство, образувано по искането на "Милки груп био" ЕАД и как то е приключило с издаване или не на исканото удостоверение. Видно от влязлото в сила съдебно решение е, че след отмяна на административния акт ( решението на митническия орган за отказ за издаване на удостоверението), преписката е върната на органа за ново произнасяне. До произнасянето на директора на ТДМ-Пловдив с влязъл в сила положителен акт за ищцовото дружество, необосновано и неправилно е да се приеме, че търговското дружество е имало право на удостоверението и към момента на подаване на искането за издаването му, респективно, ако то бе издадено, не би платило акциза за исковия период. Съдът, сезиран с иска по ЗОДВ не може да замести в тази преценка компетентният административен орган. В този смисъл, необоснован е изводът на съда, че ищецът е претъпял вреда през исковия период в размера на заплатения акциз за доставката на газ. Съдът е следвало да укаже на страните необходимостта от ангажиране по делото, на доказателства за приключването на административното производство след връщане на преписката на органа от съда. Пред касационната инстанция, процесуалният представител на ищеца е заявил, че на ищеца е издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител през месец юни 2024 година. Към този момент делото пред първоинстанционния съд е било висящо и ищецът, който има интерес от доказването на този факт, е следвало да представи този документ по делото, но не го е направил. Необосновано съдът е възприел като основателна претенцията на ищеца за част от исковия период. В този смисъл е било налице възражение на ответника, което съдът е оставил без обсъждане. Съгласно чл. 24б, ал.8 ЗАДС, правото за прилагане на чл. 24а, ал. 1 възниква от датата на връчване на удостоверението за освободен от акциз краен потребител, включително в случаите на връчено удостоверение, след отменен отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. В конкретния случай, ищецът е подал искането за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на 06.07.2020 г., решението на митническия орган за отказа е издадено на 26.10. 20 година. В случай, че вместо отказа, митническият орган бе издал удостоверението, то най-ранната дата, на която това би станало е именно датата 26.10.20 година, респективно, ищецът би могъл да упражни правото си на освобождаване от акциз за доставката на газ за периода от 01.11.20 г. Съдът не е изискал обосноваване на исковата претенция за исковия период преди тази дата, нито е изложил съображения в решението си, защо преценява и този период като основателен за исковата претенция. В нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е обсъдил различните констатации на вещите лица в двете заключения, приети по делото относно платения от ищеца акциз на доставчика на газ за исковия период по данни от фактурите и дебитните известия, представени от ищеца и по данни от аналогични документи за исковия период, представени от ответника след изискването им от доставчика на газ за исковия период. Необосновано съдът е приел за размер на вредата по-голямата сума, посочена от едното от вещите лица, без да изложи съображения, защо приема, че вредата е именно в този размер, а не в по-малкия от 26 889,72 лева, установен от вещото лице Б. Димитрова. Съдът не е изяснил, откъде идва тази разлика. Видно от заключението от 30.11.23 г. ( лист 248-252 от първоинстанционното дело) вещото лице, което го е изготвило, при определяне на размера на платения акциз за исковия период е сборувало сумите на акциза от фактурите за доставка на газ и сумите на акциза от дебитните известия, издадени към съответните фактури. При разпита на вещото лице в съдебно заседание, съдът е следвало да изясни този въпрос - дали дебитните известия съдържат общия краен резултат за съответния период в това число и за начисления акциз или дебитните известия съдържа само коригиращите стойности (размера на увеличената данъчна основа и увеличения акциз). Не може да се сподели съображението ( мотива) на административния съд, с което той е отхвърлил възражението на ответника, че не е налице хипотезата на чл. 8 ЗЗД. Противно на приетото от първоинстанционния съд, касационната инстанция приема, че ищецът е разполагал с правната възможност да иска възстановяване на сумата на платения акциз по реда на чл. 27 ЗАДС. По този въпрос е налице и съдебна практика, която административният съд не е съобразил, част от която са следните решения на Върховния административен съд: Решение № 7623/5.06.2014 г. на ВАС по адм. д.№ 13228/13 г. на осмо отделение; Решение № 12398/19.11.2015 г. по адм. д. № 5035/2015г. на второ отделение на ВАС; Решение № 9792/17.07.2018 г. по адм.д.№8124/2017 г. на ВАС, второ отделение; Решение № 10057/28.07.2017 г. по адм. д.№ 1369/2017 г. на ВАС, второ отделение/. Основателно, въпреки посочения неправилен мотив, съдът е преценил, че не е налице хипотезата на чл.8, ал.3 ЗОДОВ. Това е така, тъй като производството по чл. 27 ЗАДС е за недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз, а не е специален начин на обезщетяване от за вреди. Производството по чл. 27 ЗАДС, обаче, не е без значение за иска по ЗОДОВ. Производството по този член е нормативно предвидено средство за защита на лицата, които недължимо са платили акциз, да си го възстановят. При предявен иск за обезщетяване от неправилно или недължимо събрани публични задължения, за определяне на обезщетението и неговия размер е от значение обстоятелството, дали засегнатото лице е разполагало с друг ред за защита неговите права и дали е проявило разумна грижа, за да избегне вредите или да ги ограничи като използва този ред. По този въпрос е налице практика на Съда на Европейския съюз/ решения на Съда на Европейския съюз по дело Brasserie du pecheur и Factortame/. Правното основание в националното право за тази преценка е чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ. Засегнатото лице трябва да докаже, че е положило необходимата грижа да ограничи размера на вредите. Една от тези грижи е ако разполага със средство за защита, извън иска по ЗОДОВ за заплащане на обезщетение, да го е използвало. В конкретния случай, производството по чл. 27 ЗАДС е правно средство за защита на лица, които са платили акциз без основание или имат подлежащ на връщане акциз, за да си го върнат. В конкретния случай, необходимата преценка е, ако ищецът бе използвал това правно средство за защита, за да възстанови сумата на недължимо ( според него) платения акциз, би ли съкратил периода за възстановяването му. При положителен отговор на този въпрос, разумно е да се прецени, че с неизползването на това правно средство за защита, ищецът сам е допринесъл за удължаване на периода, през който подлежащата на възстановяване сума не е била в негово разположение. Преценката на тези обстоятелства е необходима за справедливото определяне на периода на претендираната лихва за забава и законната лихва върху обезщетението. Неизяснен от съда е останал и въпросът, дали платеният за исковия период акциз не е възстановен вече на ищеца чрез включването му в цената на продаваните от него продукти. И двете вещи лица са дали идентични, неясни и уклончиви отговори по този въпрос. Заяви ли са, че заплатеният от ищеца акциз намира отражение в себестойността на артикула, но не намира отражение в продажната цена, тъй като се изключва като стойност при формирането й. Този отговор не е изяснен и при разпита на вещите лица. Какво означава тази констатация, намира ли израз в счетоводството на ищеца и как, по какъв начин, означава ли това, че артикулите са продавани под себестойност и ако не са, как точно акцизът формира себестойността на артикула, но не намира отражение в продажната цена. Констатациите на вещите лица следва да са подкрепени и с документи, изходящи от счетоводството на ищеца, които да са неразделна част от заключението и които да се приемат по делото. Изясняването на въпроса е от съществено значение за изхода на делото, тъй като, ако се установи, че тежестта за платения акциз е прехвърлена вече от ищеца на неговите купувачи, то заплащането на обезщетение за този акциз е равносилно на двойно плащане, водещо до неоснователно обогатяване. Гореизложените съображения обосноваващи допуснати от първоинстанционния съд съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост на изводите му са основание за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд