Определение № 341 от 19.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2776/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение от 20.04.2018г., постановено по ч.гр.д. № 573/2018г., ІV г.о. на ВКС, в частта му, с която е отхвърлена молбата на адв. Н. М. Н. за предоставяне на правна помощ. Частният жалбоподател – адв. Н. М. Н. поддържа доводи за неправилност на въззивното определение, поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост по подробно изложени в жалбата съображения. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, ВКС, състав на ІV г.о. е приел, че адв.Н. М. е поискал продължаването на срок за обжалване на съдебен акт, което е изрично забранено в закона – чл. 63, ал. 3 ГПК изключва възможността да бъдат продължавани срокове за обжалване. Прието е, че молителят няма и интерес да иска продължаването на срока, тъй като той е прекъснат с подаването на молба за правна помощ и неговото течене е спряно до разрешаването на въпроса за правната помощ съгласно чл. 275, вр.чл. 259, ал. 2 – 4 ГПК. Съставът на ВКС, ІV г.о. е приел, че за предоставянето на правна помощ не са налице предпоставките, тъй като молителят е адвокат с право да осъществява защита пред Върховния касационен съд, имал е упълномощен адвокат по делото, на която е изплатил възнаграждения в значителен размер (което удостоверява материалните му възможности); и неговият отказ от нейните услуги не е основание за предоставянето на правна помощ. Изложени са съображения за това, че по делото няма представено изявление до съда за оттегляне на пълномощията на адв. М., нито в производството по ч.гр.д. № 5100/2016, нито в производството по настоящото дело. Посочено е, че последното извършено от адв. М. съдопроизводствено действие е от 24.10.2017 г., а на 18.11.2017г. тя е приела връчването на преписа от определение № 114/08.03.2018 по настоящото дело, а съгласно чл. 35 ГПК оттеглянето на пълномощията става чрез уведомяването на съда, т.е. от 16.04.2018 г. и има действие занапред. Настоящият състав намира, че изводите за липса на предпоставки за предоставяне на правна помощ по Закона за правната помощ/ЗПП/ са правилни и съответствуват на нормата на закона. Към молбата не са представени доказателства за материалното състояние на молителя, както и доказателства за другите относими към разпоредбата на чл.23 ЗПП обстоятелства, поради което, при тези данни, по така формулирано искане за предоставяне на правна помощ, правилно и законосъобразно съдът е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне на такава помощ. Съответни на закона са съображенията, че предвидената в ЗПП правна помощ има за цел да обезпечи равенството на страните в процеса, както и достъпа им до правосъдие, но същата се прилага само в случай на надлежно установена по делото невъзможност на страната да си я позволи, произтичаща от данните за имущественото й състояние. В случая правилно е прието, че жалбоподателят е в състояние както сам да организира по-нататъшната си защита по делото, така и чрез упълномощения от него адвокат, поради което правна помощ не следва да му се предоставя, тъй като предоставянето на такава не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би му донесла. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение