Определение № 605 от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 498/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 248, ал. 3, изр. второ от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. § 40 от ПЗР ЗИД АПК, ДВ, бр. 63/2025 г. Образувано е по частна жалба подадена от Б. М. Б., чрез пълномощника адвокат Ц. Ралчева, срещу определение № 289 от 28.02.2025 г., постановено по адм. дело № 861/2024 г. по описа на Административен съд София - област (АССО), с което е оставено без уважение искането й за изменение в частта за разноските на постановеното по делото определение № 140/03.02.2025 г. Частният жалбоподател иска отмяна на атакуваното определение и уважаване на искането му по съображенията посочени в него. Заявил е, че насрещните страни са направили възражения за просрочие на жалбата още в началото на производството и съдът е следвало тогава да го прекрати без да събира доказателства по съществото на спора, поради което извършените разноски за експертизи от другите страни не следва да му бъдат възлагани. Ответникът - Община Драгоман, чрез пълномощника адвокат И. Миланов, представя писмен отговор в който оспорва частната жалба и пледира за оставянето й без уважение. Претендира разноски за настоящото производство. Ответникът - „Булгартрансгаз“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт В. Иванов, в представен писмен отговор оспорва жалбата като недопустима, нередовна и неоснователна, като иска да бъде оставена без разглеждане или алтернативно - без уважение. Върховният административен съд, второ отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, срещу годен за оспорване акт (произтичащо от обжалваемостта на определение № 140/03.02.2025 г.), от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Производството по адм. дело № 861/2024 г. на АССО е образувано по жалба на Б. Б. против протокол на комисия по чл. 210 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) от 09.09.2021 г., определена със заповед № РД-15-655/11.08.2021 г., допълнена със заповед № РД-15-717/02.09.2021 г. на кмета на Община Драгоман, относно имот № 1.335 в местност „Разкръсте“. При представянето на преписката органът е направил възражение за просрочие на жалбата. С определение от 07.08.2024 г. е насрочено открито съдебно заседание, конституирани са страните и е допуснато извършването на съдебно-оценъчна експертиза с определен депозит, платим от жалбоподателя. След уведомяването му, „Булгартрансгаз“ ЕАД също е направило възражение за просрочие. Преди провеждане на заседанието са настъпили обективни пречки за съдия-докладчика да разгледа делото и то е било преразпределено. Постъпило е заключението по експертизата, а ход на делото е даден в съдебно заседание на 18.11.2024 г., на което тя е приета. След оспорването й от пълномощниците на „Булгартрансгаз“ ЕАД и Община Драгоман, АССО е допуснал повторна експертиза, която е извършена и приета в съдебно заседание на 20.01.2025 г., а определеното възнаграждение на вещото лице - общо в размер на 723,65 лева, е било заплатено от дружеството. В това съдебно заседание е даден ход по същество. Последвало е постановяването на определение № 140/03.02.2025 г., с която съдът е оставил жалбата без разглеждане като просрочена и е прекратил производството по делото. На основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК в полза на Община Драгоман са присъдени разноски от 600 лева за заплатеното адвокатско възнаграждение, а на „Булгартрансгаз“ ЕАД - 100 лева за юрисконсултско възнаграждение и 723,65 лева за възнаграждение на експерта. След като е бил сезиран от Б. Б. с искане за изменение на решението в частта за разноските, АССО се е позовал в атакуваното сега определение на чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК. Посочил е, че ирелевантно за дължимостта на разноските е на кой етап от процеса е постановен крайният съдебен акт, с който е констатирана недопустимостта на жалбата, тъй като съдът следи за нея служебно. При тези мотиви искането е оставено без уважение. Определението е правилно. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че в съответствие с разпоредбите на чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК, при прекратяване на съдебното производство ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, а право на разноски имат и заинтересованите страни за които актът е благоприятен. (Той несъмнено е такъв за „Булгартрансгаз“ ЕАД.). Законодателят не е предвидил други условия за присъждане на разноски, включително дали са извършени преди изразени становища на страните по допустимост на жалбата или след това, а съдът може да се произнася по тези възражения по всяко време в хода на производството. Следователно, единствено релевантно за присъждането на разноски е - те да реално направени от страна, която има право на присъждането им. В настоящия случай АССО правилно е преценил в определение № 140/03.02.2025 г. дължимостта им по основание и размер и правилно е оставил без уважение искането за изменението на това определение по реда на чл. 248 ГПК. В контекста на изложеното, частната жалба се явява неоснователна и атакуваното с нея определение следва да се остави в сила. Касационната инстанция не дължи произнасяне по направеното искане за разноски по настоящото дело. Производството по чл. 248 ГПК е акцесорно, а не е самостоятелно. То е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Способ е за защита срещу неправилно присъждане на разноски - чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт. Съответно произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на вече постановен акт, за която инстанция има вече присъдени разноски и следователно нови разноски не се присъждат. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение