Решение № 10194 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7418/2026 г.
ВАСЧетвърто отделение15.10.2026 г.докладчик Красимир Кънчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение №620 от 02.07.2026г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка №КЗК-400/2026г. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на "Саламандър-Асо" ООД за присъждане на разноски по делото. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТОДОР ПЕТКОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ /п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА
Мотиви
Производството е по реда чл.216 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Саламандър-Асо" ООД със седалище в гр. Перник, подадена чрез процесуален представител адвокат А. Асенова. Жалбата е против решение №620 от 02.07.2026г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка №КЗК-400/2026г. С него е оставена без уважение жалбата на касатора "Саламандър-Асо" ООД срещу решение №D54698704/23.04.2026г. на директора на Областно пътно управление – Търговище (ОПУ - Търговище) за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет: "Осъществяване на охрана чрез сигнално-охранителна техника (СОТ) и жива, денонощна, невъоръжена охрана на имоти - държавна собственост, стопанисвани от АПИ - ОПУ Търговище". В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение, както и отмяна на решение №D54698704/23.04.2026г. на директора на Областно пътно управление – Търговище с произтичащите от това правни последици. Ответникът директорът на Областно пътно управление – Търговище, с писмено становище счита касационната жалба за неоснователна. Моли тя да бъде отхвърлена, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Ответникът "Ловец-01" ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение на КЗК и в срока, установен в чл.216, ал.1 от ЗОП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството по преписка №КЗК-400/2026г. на Комисията за защита на конкуренцията е било образувано по жалба на "Саламандър-Асо" ООД срещу решение №D54698704/23.04.2026г. на директора на Областно пътно управление – Търговище за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет: "Осъществяване на охрана чрез сигнално-охранителна техника (СОТ) и жива, денонощна, невъоръжена охрана на имоти - държавна собственост, стопанисвани от АПИ - ОПУ Търговище". С посоченото решение на възложителя касационният ответник "Ловец-01" ЕООД е класиран на първо място и е определен за изпълнител на обществената поръчка. А касационният жалбоподател "Саламандър-Асо" ООД е отстранен от участие в процедурата на основание чл.107, т.2, б.„б“ от ЗОП - участникът е представил оферта, която не отговаря на правила и изисквания, свързани със социалното и трудовото право. С обжалваното решението на КЗК е оставена без уважение жалбата на "Саламандър-Асо" ООД. За да постанови този резултат КЗК е приела, че оспорващият "Саламандър-Асо" ООД правилно е отстранен от участие в процедурата на основание чл.107, т.2, б.„б“ от ЗОП, като е споделила мотивите на възложителя за неговото отстраняване. В тази насока Комисията е приела, че "Саламандър-Асо" ООД с представения Финансов разчет за формиране на месечната цена на охранителна услуга за 1 охранител /невъоръжен/ денонощна охрана (Образец №3.1) не е направил приравняване на нощните часове към дневните, съгласно чл.9а, ал.4 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) с коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). По този начин "Саламандър-Асо" ООД е изчислил осредненото доплащане за нощен труд като 48,67ч.х0,93 евро/час (0,15%*620,20 евро МРЗ за 2026 г.) = 45,26 евро. А при приравняване на нощните часове към дневните с коефициента по чл.9, ал.2 от НСОРЗ - 1,1428, се получават 3337 приравнени часа. При ставка 0,93 евро на час общото възнаграждение възлиза на 3103,41 евро годишно, или 258,62 евро месечно за 5 охранители, т.е. минимум 51,72 евро на месец за 1 охранител. По този начин "Саламандър-Асо" ООД е посочил във финансовия си разчет сума от 45,26 евро месечно за доплащане на нощен труд за 1 охранител, което е под изчисления минимален размер от 51,72 евро. По същия начин "Саламандър-Асо" ООД във финансовия си разчет (Образец №3.1) не е направил приравняване на нощните часове към дневните с коефициента по чл.9, ал.2 от НСОРЗ и относно нощните часове през официалните празници. По този начин "Саламандър-Асо" ООД е изчислил доплащане за труд през официалните празници в размер на 20,94 евро. А при 14 празнични дни годишно съгласно чл.154, ал.1 от КТ отработените часове в празнични дни възлиза на 336 часа (14 дни*24 ч.), от които 224 часа дневен труд и 112 часа нощен труд. След прилагане на коефициент по чл.9, ал.2 от НСОРЗ - 1,1428, нощните 112 часа се приравняват на 128 часа. При минимална часова ставка от 3,736 евро за дневен труд и 4,666 евро за нощен труд, общото възнаграждение за празничен труд възлиза на 1434,11 евро годишно, или 119,51 евро месечно за 5 охранители, т.е. минималният размер доплащане за труд през официалните празници е 23,90 евро на месец за 1 охранител. Обжалваното решение е правилно. Според раздел III, т.3, подт.3.6 от документацията за участие възложителят е поставил изискване в цената да се включат всички разходи, свързани с качественото изпълнение на поръчката, като съгласно образеца на финансовия разчет в т.1 всеки участник е следвало да посочи брутното трудово възнаграждение на месец за един охранител. А в т.1.2 от финансовия разчет възложителят е изискал от участниците да декларират елементите на доплащане към основното трудово възнаграждение, а именно, клас прослужено време, нощен труд и труд през официалните празници. Според чл.8 от НСОРЗ за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00ч. и 6,00ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, но не по-малко от 0,51 евро. А според чл.264 от Кодекса на труда (КТ) за работа през дните на официални празници се изплаща възнаграждение в размер не по-малко от удвоеното трудово възнаграждение. В случая "Саламандър-Асо" ООД с финансовия си разчет (Образец №3.1) е предвидил допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размера по чл.8 от НСОРЗ и удвоеното трудово възнаграждение по чл.264 от КТ за работа през дните на официални празници. Но и за двата вида допълнителни трудови възнаграждения преди това не е направил приравняване на нощните часове към дневните с коефициента по чл.9, ал.2 от НСОРЗ. В резултат на това е посочил сума от 45,26 евро месечно за доплащане на нощен труд за 1 охранител, което е под минималния размер от 51,72 евро при прилагане на коефициента по чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Съответно е изчислил доплащане за труд през официалните празници в размер на 20,94 евро на месец за 1 охранител, което също е под минималния размер от 23,90 евро при прилагане на коефициента по чл.9, ал.2 от НСОРЗ. С обжалваното решение КЗК обосновано и точно е изчислила размера на двата вида допълнителни трудови възнаграждения - за нощен труд и за труд през официалните празници. Настоящият касационен съдебен състав извърши повторно изчисления според направените такива от КЗК и изложени в мотивите на обжалваното решение, и установи, че изчисленията на КЗК са точни. Спорът по делото се свежда до това дали "Саламандър-Асо" ООД е следвало да предвиди минимални допълнителни трудови възнаграждения за нощен труд и за труд през официалните празници по чл.8 от НСОРЗ и чл.264 от КТ или преди да направи това е следвало и да направил приравняване на нощните часове към дневните с коефициента по чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Настоящият касационен съдебен състав счита, че с обжалваното решение КЗК обосновано е приела за правилен втория вариант, предвид следното: Структурата и организацията на работната заплата, видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения, редът и начинът за определяне и изчисляване на трудовите възнаграждения на работниците и служителите се определят с Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (чл.1 от нея). Според посоченото НСОРЗ определя не само минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения, но и редът и начинът за определяне и изчисляване на трудовите възнаграждения на работниците и служителите. Разпоредбите на чл.8 и чл.9, ал.2 от НСОРЗ се намират в една и съща глава трета, озаглавена „Видове допълнителни трудови възнаграждения“. Затова спорната разпоредба на чл.9, ал.2 от НСОРЗ също касае допълнителни трудови възнаграждения и съдържа регламентация за начина на изчисляване на нощните часове. Тъй като тази разпоредба се намира непосредствено след тази на чл.8 от НСОРЗ, то логично и обосновано е разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ да се прилага заедно с чл.8 от НСОРЗ. Разбира се, когато е налице условието в чл.9, ал.2 от НСОРЗ за „сумирано изчисляване на работното време“, какъвто е случаят. Впрочем същото тълкувание е вложено и в решение №4873 от 05.05.2026г. на по адм. д. № 2018/2026 г. на ВАС, IV отд. Предвид изложеното се установява, че касаторът "Саламандър-Асо" ООД с финансовия си разчет (Образец №3.1) като не е направил приравняване на нощните часове към дневните по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ е предвидил допълнителни трудови възнаграждения за нощен труд и за труд през официалните празници по чл.8 от НСОРЗ и чл.264 от КТ, които са под законово определените минимални размери. Така ценовото му предложение не е съответствало на правилата и изискванията, свързани със социалното и трудовото право. Затова той правилно е отстранен от участие на основание чл.107, т.2, б.„б“ от ЗОП. Като е приела същото с обжалваното решение КЗК е постановила обосновано и при правилно приложение на материалния закон решение. По тези съображения не са налице твърдените отменителни основания, поради което обжалваното решение на КЗК като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК вр. с чл.216, ал.7 от ЗОП, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК във вр. с чл.216, ал.7 от ЗОП, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение
Цитирани разпоредби
17- чл. 143, ал. 1 АПК
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 216, ал. 1 ЗОП
- чл. 216, ал. 7 ЗОП
- чл. 154, ал. 1 КТ
- чл. 264 КТ
- чл. 8 НСОРЗ
- чл. 9, ал. 2 НСОРЗ
- чл. 1
- чл. 107, т. 2
- чл. 208
- чл. 216
- чл. 221, ал. 2
- чл. 264
- чл. 8
- чл. 9, ал. 2
- чл. 9, ал. 4