Определение № 4279 от 24.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4886/2024 г.

ВКСIV гражданско отделение24.09.2025 г.докладчик Десислава Попколева

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 22.05.2025 г. с правно основание чл.248, ал.1 ГПК от адвокат В. В. – процесуален представител на ответницата М. Х. В. с искане за изменение на определение № 2548/20.05.2025 г. на настоящия съдебен състав по гр.д.№ 4886/2024 г. в частта за разноските. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от 22.05.2025 г. от адвокат В. В. – процесуален представител на ответницата М. Х. В. с искане за изменение на определение № 2548/20.05.2025 г. на настоящия съдебен състав по гр.д.№ 4886/2024 г. в частта за разноските, като й се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 11 044 лв. за осъществената от нея безплатна защита на основание чл.38, ал.2 ЗА в производството, образувано по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество. Изложено е, че съставът на ВКС по своя инициатива е намалил претендирания от нея адвокатски хонорар, дължим на основание чл.38, ал.2 ГПК, т.е. без насрещната страна да е релевирала възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът по молбата – Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуалния си представител поддържа, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА, съдът не е обвързан от предвиденото в Наредба № 1/2004 г. ограничение, съгласно задължителното за съдилищата решение на СЕС по дело № С-438/22, като при определянето му е длъжен да съобрази единствено фактическата и правна сложност на делото, както и качеството и обема на свършената работа. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение приема, че молбата е допустима-депозирана е в срока по 248, ал.1 ГПК, а разгледана по същество е основателна. С определение № 2548/20.05.2025 г. на настоящия съдебен състав по гр.д.№ 4886/2024 г. не е допуснато касационно обжалване на решение № 843/15.07.2024 г., постановено по в.гр.д. № 3076/2023 г. по описа на Апелативен съд София по касационната жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество. Ответницата, чрез процесуалния си представител - адв. В. В., е депозирала отговор на касационната жалба, в който е заявено и искане за определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА за осъществената от нея безплатна правна помощ в размер не по-нисък от предвидения в Наредба №1 от 9 юли 2004 г., а именно 11 044 лв., като е представен списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 25.09.2024 г. С определението си по чл.288 ГПК, настоящият състав на ВКС е определил на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба в размер на 800,00 лв., като е съобразил задължителното за съдилищата решение на СЕС по дело С-438/22, според което при определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, националната юрисдикция не е обвързана от минималните размери, предвидени в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения на ВАдвС, респ. – от ограничението по чл.38, ал.2, изр.2 ЗА, което препраща към чл.36, ал.2 от наредбата, а следва да съобрази единствено фактическата и правна сложност на делото, съответно - положения от адвоката труд за осъществяването на защитата по делото. Именно съобразявайки посочени критерии, настоящият състав на ВКС е определил на адв. В. адвокатското възнаграждение в размер на 800,00 лв. за изготвяне на отговор по касационната жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 /без формулиран правен въпрос/ и по ал.2, предл.3 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

Цитирани разпоредби

9