Определение № 270 от 13.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11860/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба, подадена от кмета на Община Ковачевци, чрез процесуалния му представител адв. Н. Николов, срещу определение № 16216/06.09.2024 г., постановено по адм. дело № 7722/2024 г. по описа на Административен съд-София град, второ отделение, 22-ри състав. Релевирани са доводи за неправилността на оспорения акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждането на разноски, по приложен списък. Ответникът – А. Л. С., от гр. София, чрез процесуалния си представител адв. П. Илчев, в писмен отговор по частната жалба изразява становище за неоснователността й. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, приема частната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество – за основателна, по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на А. Л. С., от гр. София, срещу заповед № РД-184/14.06.2024 г., издадена на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ от кмета на Община Ковачевци, с която е наредено от жалбоподателката /собственик на УПИ VІІІ – 631, кв. 44 по плана на [населено място] съгласно нотариален акт № 74, т. ІV, д. № 1118/1981 г./ да се изземе част с площ 190 кв.м. /оцветени в жълто на приложената към заповедта скица, представляваща неразделна част от нея/ от имот публична общинска собственост – улица, трасирана с ОТ-347-ОТ-352-ОТ-351 по ПУП на [населено място], утвърден със заповед № 431/12.02.1990 г., находяща се до собствения й УПИ VІІІ-631, кв. 44 по плана на [населено място] и оградена с ограда. С атакуваното определение административният съд се е произнесъл по направеното от жалбоподателката с депозираната жалба и приложената към нея нарочна молба, искане за спиране на предварителното изпълнение на заповед № РД-184/14.06.2024 г. на основание чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, което приел за основателно. За да постанови този правен резултат – за спиране на предварителното изпълнение на процесната заповед, отчитайки наличието на спор за материалното право на собственост върху иззетия имот, съдът е изложил съображения, че жалбоподателката е доказала, че предварителното изпълнение на заповедта би й нанесло значителни или трудно поправими вреди, които ще засегнат и накърнят неин имуществен интерес, който е противопоставим на интереса на общината. В този смисъл постановил оспореното определение за спиране. Определението е неправилно. Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗОбС, общински имот, който се владее или държи без основание, не се ползва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа заповед на кмета на общината. В тези случаи от законодателя е прието, че общественият интерес налага изключване на суспензивния ефект на жалбата срещу заповедта по ал. 1 на чл. 65 ЗОбС. Поради това чл. 65, ал. 4 ЗОбС предвижда, че обжалването не спира изпълнението на такава заповед, освен ако съдът разпореди друго. ЗОбС не сочи основанията, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт на основание чл. 65, ал. 4, предложение последно ЗОбС и следователно приложение намира общата норма на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 3 АПК, определяща основанията и реда, по които може да се спре предварителното изпълнение на административен акт, в изключение на правилото на ал. 1 на същата норма, след разглеждане на подадено от оспорващия искане затова, в закрито съдебно заседание. При това, съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК при произнасянето на съда по искане за спиране на допуснато по силата на отделен закон предварително изпълнение, следва да бъде установено, че то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като в тежест на оспорващия е да докаже тази вреда. С оглед данните по делото, в случая административният съд не е съобразил, че от жалбоподателката в първоинстанционното производство не са представени каквито и да било доказателства в подкрепа на твърдението й, че предварителното изпълнение на акта ще й нанесе значителна или трудно поправима вреда, предвид което направеният в обратния смисъл извод на съда е необоснован. Общественият интерес е отчетен от законодателя с изключването на суспензивния ефект на подадената жалба срещу заповедта по чл. 65, ал. 1 ЗОбС, а спирането на предварителното й изпълнение несъмнено може да бъде постановено, но само ако се установи, че провеждането му може да причини на оспорващата /А. Л. С./ значителна или трудно поправима вреда, какъвто не е разглежданият случай. В искането за спиране, с което е сезиран административният съд, не са посочени никакви фактически обстоятелства, обосноваващи произтичащи от предварителното изпълнение на заповедта вреди, нито са представени доказателства за вида и размера им, което препятства преценката относно евентуалната им значителност или непоправимост. Приложените към жалбата документи, ведно с тези от административната преписка по издаване на заповедта, са относими към решаването по същество на спора за законосъобразност на процесната заповед за изземване, но не и за наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК, обуславящи спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. Следва да се посочи, че само по себе си наличието на спор за собствеността на имота, в каквато насока са релевираните от жалбоподателката твърдения, е без правно значение относно дължимата от съда преценка за наличие на материалноправните предпоставки по чл. 166, ал. 2 АПК за спиране, още повече, че по делото не са представени никакви доказателства, сочещи на действително повдигнат пред компетентния граждански съд спор в тази насока. Без правно значение в тази връзка е представената в настоящото производство молба /вх.№ М-33/24.10.2024 г. по регистъра на Община Ковачевци/ от съсобствениците, сред които и А. Л. С., на УПИ VІІІ-631, кв. 44 по плана на [населено място] до кмета на Община Ковачевци за отмяна /на посочено правно основание § 9, ал. 2 от Преходните разпоредби на Закона за устройство на територията/ на заповед № ІІІ-124/16.03.1981 на заместник председателя на ИК на ОНС, с която иззетият процесен имот е бил отчужден, която не променя факта, че отчуждителната заповед е влязла в сила и към настоящия момент не е отменена. Още повече, че видно от данните по делото, молбата за отмяна на тази заповед е подадена до кмета на Община Ковачевци след издаването на атакувания пред първата инстанция акт за изземване и постановяването на оспореното пред настоящия съдебен състав определение, включително след съобщаването /на 23.10.2024 г./ на А. Л. С. за подадената срещу определението за спиране, частна жалба. В заключение следва да се посочи, че са различни и материалноправните предпоставки, предвидени в разпоредбите на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение и на чл. 60, ал. 1 АПК за допускане на предварително изпълнение на акт с разпореждане на административния орган, както е различно и разпределението на доказателствената тежест в тези производства, поради което и смесването им, както това неправилно е сторено от първоинстанционния съд в разглеждания случай, е недопустимо. По посочените съображения и при установената липса на доказателства по делото, данните от които биха могли да обусловят извод, че предварителното изпълнение на процесната заповед би могло да нанесе на жалбоподателката значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166 АПК, обжалваното определение, с което искането за спиране е прието за доказано и основателно, е необосновано. Предвид това, атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен и на основание чл. 235, ал. 1 АПК, искането за спиране на допуснатото по силата на закона, предварително изпълнение на заповед № РД-184/14.06.2024 г. на кмета на община Ковачевци, като недоказано и следователно неоснователно – да бъде оставено без уважение. При този изход на делото, претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски, по представен списък, е основателна. При това и отчитане на своевременно направеното възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., на община Ковачевци следва да бъде присъдена сумата от общо 230 лв., представляваща разноски в производството по частната жалба, от които сумата от 30 лв. за платена държавна такса и сумата от 200 лв., представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение, в намален от съдебния състав размер съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на осъщественото от упълномощения адвокат процесуално представителство. Водим от горното и на основание чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,