Решение № 3387 от 13.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12521/2008 г.

Решение № 3387 от 13.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12521/2008 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба от Николина Гълъбова Пехливанова от гр. Свиленград и по касационна жалба от Иван Желязков Пехливанов от гр. Свиленград, двамата съпрузи, срещу решение № 289/30.06.2008 г. по адм. д. № 165/2007 г. на Пловдивския окръжен съд, административно отделение, с което са отхвърлени жалбите им срещу РА № 2600355/3.11.2006 г. и РА № 2600356/3.11.2006 г., двата издадени от главен инспектор по приходите към ТД на НАП-Хасково, потвърдени съответно с решение № 30/8.01.2007 г. и с решение № 31/8.01.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, с които им е определен данък за довнасяне по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за периода 2000 г. - 2004 г. в размер на: за първата касаторка - 20 074,08 лв. и лихва върху тази сума към 3.11.2006 г. в размер на 8 186,65 лв. и за втория касатор - 19 404,15 лв. и лихва върху тази сума към 3.11.2006 г. в размер на 8 169,37 лв. И в двете касационни жалби са изложени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно решение. Касаторите искат решението да бъде отменено и да бъдат присъдените направените съдебно-деловодни разноски. Ответникът по жалбата-директорът на дирекция "ОУИ" - Пловдив в представени писмени бележки оспорва жалбите и желае решението като правилно да се остави в сила. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Касационните жалби са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. За да отхвърли жалбите и да приеме, че ревизионните актове с определените на двамата съпрузи данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ са законосъобразни, първоинстанционният съд е приел: по възражението за допуснати процесуални нарушения при извършване на ревизиите, че двете ревизии са възложени от компетентен орган с надлежен акт и в съответствие с предвидения в ДПК, а след отмяната му - в ДОПК ред, като срокът за тяхното извършване е бил продължен в съответствие с разпоредбите на чл. 114, ал. 2 и 4 от ДОПК и че предприетите в хода на ревизиите действия са извършени при спазване на относимите процесуални норми, като приобщаването на документи, събрани в хода на друга ревизия, е извършено в съответствие с чл. 50, ал. 4 от ДОПК; по същество съдът е приел, че определянето на данъчното задължение на Иван Пехливанов и Николина Пехливанова по реда на чл. 122 от ДОПК е обосновано с наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, които се свързват с несъответствие между декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице с неговото имущественото и финансово състояние за ревизирания период, тъй като доказателствата в подкрепа на наведените възражение са недостатъчни за оборването на презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК във връзка с констатациите на ревизиращия екип, а доказателствената тежест е за жалбоподателя и същият трябва да докаже твърденията си с пълно и пряко доказване, за да може да се приеме за установено нещо различно от фактическите констатации в ревизионните актове, което според съда не е направено. Решението е правилно. От данните по делото се установява, че на двамата съпрузи е извършена ревизия, приключила с ревизионни актове, издадени при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Данъчната основа за облагане е формирана на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК, вр. чл. 10 и чл. 18 от ЗОДФЛ (отм.), като на основание чл. 19, ал. 3 от СК е разделена между двамата съпрузи. В резултат на това е определена данъчната основа за облагане на всеки от двамата съпрузи и съответно е определено допълнително данъчно задължение за годините 2000 г. - 2004 г. по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). Определянето на данъчното задължение на данъчно-задължените лица е обосновано с наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, представляващи констатирани от ревизиращите органи в резултат на извършени проверки по постъпления в банковите им сметки, несъответствия между декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице с неговото имущественото и финансово състояние за ревизирания период. За да обоснове наличието на правната разпоредба, цитирана по-горе данъчният орган се е позовал на фактически констатации от налични банкови сметки, а именно: внесена през 2002 г. по сметка № 2410791210 с титуляр Иван Пехливанов сумата от 15000 евро (30000 германски марки) и превишението на получените средства по сметка № 4038033205 над установените разходи за мита, такси и ДДС по ЕАД за внос с участието на Иван Пехливанов през периода 1.01.2001 г. - 31.12.2004 г. и съответните преводи по сметка № 4010676113 на Николина Пехливанова през 2002 г. Възраженията, които се поддържат в касационните жалби са по съществото на спора. Касационната инстанция споделя изводите в решението на първоинстанционният съд за недоказан законен произход на процесните суми, установени от ревизията. По отношение на обложените с данък получени суми по банкови сметки на жалбоподателите по повод осъществявана дейност от съпруга като митнически агент възраженията и в двете касационни жалби се свеждат до това, че съдът необосновано не е възприел твърденията им, че се касае за чужди средства, с които съпруга в качеството му на митнически агент е заплащал стойността на част от внесените стоки, транспортът на същите, плащани са мита, ДДС и такси по получени през този период внос по 38 броя ЕАД. Неправилни според касаторите са изводите на решаващия съд, че приведените суми са само за мита, ДДС и такси. Поддържат се твърденията, че средствата представляват остатък от средства предвидени за плащания във връзка с приемане и транспортиране на стоките и възнаграждението на съпруга като митнически представител на фирмите "Бета 2000" ООД, ЕТ "Булгароливен-Рафаел Момчилов" и "Булрекс" ООД пред Митница Свиленград. При ангажирани гласни доказателства - разпитани свидетели, необосновани са по твърдение на касаторите изводите на съда за неустановен произход на средствата постъпили по банковите им сметки, както и изводът, че същите представляват "доход" подлежащ на облагане при условията и предпоставките по чл. 122-123 ДОПК. Твърденията им са, че отделно от заплащането на такси, ДДС и мита, от тези приведени по банковите им сметки суми, които са на фирмите, на които извършва митническо представителство, съпругът - касаторът Иван Пехливанов е заплащал транспорт и товаро-разтоварни дейности на шофьорите, които са извършвали транспортните курсове от името на фирмите-възложители. Позовава се на показанията на разпитаните като свидетели по делото четирима шофьори-Муталиб, Чапкънов, Михалев и Сирмов на камиони за внос на маслини от Република Турция, които твърдят, че на всеки курс Пехливанов им е давал по 500 долара и 200 000 000 турски лири, предназначени за заплащане на превоза и претоварването на стоката на контрагентите от турска страна. Въз основа на данните за броя на задграничните пътувания на свидетелите през ревизирания период и посочените от тях суми, е изготвена експертиза. На база техните показания за брой на извършени курсове и средно заплащане на курс е изготвено допълнително заключение от вещо лице Тошко Райчев, прието в открито съдебно заседание на 7.05.2008 г., съгласно което при намаляване с изчисляване на тази база "чужди средства" данъчните основи на ревизираните ДЗЛ за всички години са 0,00 лв. Съдът правилно не е кредитирал заключението на експертизата, тъй като то не е обосновано с надлежните за това доказателства. За да достигне до извода за недължимост на данък, вещото лице е приело, че при всички курсове на четиримата шофьори през ревизирания период сумите за превоз и претоварване са заплащани от Пехливанов, като в тази част сумите и броят са изцяло на база свидетелските показания на разпитаните шофьори на камиони. Други доказателства за твърдяните плащания, извън свидетелските показания, по делото няма. Отделно, заключението на експерта при изчисления на база твърденията на свидетелите е в противоречие с останалите писмени доказателства по делото. Съдът е направил съпоставка с приложените по делото единни административни документи (митнически декларации), по които финансовите отношения са уреждани от Пехливанов, и е установил, че същите са почти осем пъти по- малко от броя на курсовете, въз основа на които експертизата е изчислила предполагаемия разход. Няма данни, а и не се твърди, Пехливанов да е бил ангажиран по повече доставки от тези, за които има приложени писмени доказателства. Поради това съдът е приел, че няма основание, разходът на Пехливанов да се формира като произведение на установените от свидетелите суми по пълния брой на извършените от тях курсове. Освен това не е съобразен и общият размер на сумите, преведени по сметките и на двамата съпрузи, включително приведените от самия Пехливанов суми, както и преводи в размер на 24390 лв. от Сабрие Айдън по сметка № 4010676113 на Николина Пехливанова през 2002 г., но дори и с тяхното съобразяване общата сума, получена от Иван и Николина Пехливанови през ревизирания период по тези две банкови сметки не надхвърля 450000 лв., а по заключението на експертизата разходът е 2, 5 пъти по- висок разход, формиран само от последните две пера (претоварване и транспорт), което противоречи на становището на самите жалбоподатели и е допълнително основание за изводът на първоинстанционния съд, че експертното заключение като противоречащо на останалите доказателства по делото, не следва да се кредитира. При тези установени данни доказателствата в подкрепа на наведеното възражение за начина на изразходване на остатъка от парични средства по сметка № 4038033205 в "Ейч Ви Би Банк Биохим" са недостатъчни за оборването на презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК във връзка с констатациите на ревизиращия екип. Поради това, че не е осъществено оспорване по надлежния ред съдът се е позовал на констатациите на ревизията, че превишението на приходите над установените разходи за мита, такси и ДДС за периода 1.01.2000 г. - 31.12.2004 г. съставлява нарастване на финансовото състояние на Пехливанови, като за него не са налице обстоятелства по чл. 12 от ЗОДФЛ (отм.), поради което това превишение съставлява облагаем доход. Съдът се е позовал на неопроверганата информация от приложените по делото писмени доказателства за наличностите и операциите по банковите сметки на ревизираните лица, справка за преведените по тези сметки суми от физически лица, част от които са разпитани като свидетели, протоколи от извършени насрещни проверки на тези лица, както и на дружеството "Бета-2000" ООД. Съдът се е позовал и на представените по делото заверени копия от единни административни документи (митнически декларации) с вносни бележки за мито и ДДС, касаещи внос, осъществен с участието на Иван Пехливанов, на обобщена справка за митническите декларации, по които платец на мито, ДДС и такси е Иван Пехливанов и е извел правилния извод за неопровергаване на констатацията на ревизията за наличие на облагаем доход, подлежащ на облагане с преки данъци. В касационните жалби и на двамата съпрузи се поддържа по отношение на сумата от 15 000 евро (30 000 германски марки), че са им предоставени през 1999 г. от съпруга на сестрата на касаторката - гръцки гражданин, за потвърждение на което представят в хода на ревизията декларация от лицето Димитриос Маврофридис. Правилно съдът е обсъдил в тази връзка противоречивите твърдения на жалбоподателите относно целта за която се предоставят тези средства - като банкова гаранция, като заем или като средства за издръжка през 2001, 2002, 2003 и 2004 години. Правилно съдът в тази част от решението си е приел, че алтернативните обяснения на ДЗЛ за предоставяне и връщане на тази сума на части през продължителен период от време не е доказано с ангажиране нито на гласни, нито на писмени доказателства. Поради това твърдението, че се касае за заем предоставен от роднина по сватовство, е недоказано и правилно съдът е възприел констатацията на ревизията в тази част, че се касае за собствени средства на ревизираните лица приведени им по банков път с неустановен законов произход, които са доход, подлежащ на облагане. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и по чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,