Определение № 382 от 04.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5944/2015 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 от ГПК. Постъпила е молба от В. Н. М. за изменение на определение №218 от 03.06.2016г по ч гр. дело № 5944/2015 на ВКС, ІІІ г.о в частта за разноските ,присъдени като платено възнаграждение на адвокат за защита в качеството му на ответник по частна касационна жалба.Сочи се чл.253 ГПК като основание на молбата ,изтъква се и допусната очевидна фактическа грешка при постановяване на опредението по разноските ,като при присъждането им в полза на молителя съдът е имал предвид договор за правна помощ от 30.10.2015г и платеното по него адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева. Този договор обаче е за разноските на насрещната страна - касационната жалбоподателка В. С. М., а разноските на молителя са по договор за правна помощ с адв. А. С. от 23.11.2015г (стр.№39 от делото) и са в размер на 800 лева. Разноските са направени в производство по касационна частна жалба ,по която молителят е бил ответна страна и е бил депозиран отговор,към който е приложено и пълномощното с искане разноските да се присъдят .Частната жалба не е допусната до разглеждане при селекцията.С определение по делото №218 от 03.06.2016г, на ответника В. Н. М. са присъдени само 100 лева. От насрещната страна В. С. М. е постъпил отговор ,в която не е заявено становище относно сочената от молителя фактическа грешка, но се изтъква своевременно направеното нейно искане за намаляване на разноските(становище вх.№2881 от 17.03.2016г, стр №51 по делото ) поради прекомерност на основание чл.78,ал.5 ГПК ,както и че при установеното по твърденията на молителя ,съдът следва да разгледа искането в настоящето производство. Искането за изменение на определението по разноските е допустимо и по същество основателно. Ответникът в производството В. Н. М. е установил разноски в размер на 800 лева за адвокатска защита, които са платени, а не в размер на 100 лева, както е възприето от съда и както са му били присъдени. Основателно е обаче искането на основание чл. 78, ал.5 ГПК за намаляването на разноските ,предвид действително установеният им размер. Спорна при касационното обжалване е била преценката на въззивния Софийски градски съд по допустимостта на иск с правно основание 439 ГПК ,за това дали сочените в исковата молба факти са нови и относими и дали са преклудирани от влязлото в сила решение. Касае се за служебна преценка на съда и същата не е била предпоставена от фактическа сложност, нито от правна сложност, предвид установената практика на ВКС по обуславящия въпрос за допустимостта на този иск. При защита срещу преграждащото определение в производство по частна жалба и при материален интерес ,който в случая е 14 375 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7, ал.1, т.7 от Наредба №1 от 09.07.2004г е 320 лева .Тази сума следва да се присъди като разноски ,в тежест на В. С. М. ,или с настоящето определение следва да се присъдят още 220 лева, т.е по същество изменението на определението по разноските е чрез присъждане на разликата. По изложените съображения Върховният касационен съд ІІІ г.о.