Определение № 360 от 02.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2990/2018 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. №2514/14.05.2018 г. на С. М. Б., със съдебен адрес – [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Д. С., срещу определение №156/23.04.2018 г. по в. ч. гр. дело № 112/2018 год. на Шуменския окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното определение и оставено без разглеждане подаденото възражение от жалбоподателя по реда на чл.250 ГПК/отм./ за спиране изпълнението по изпълнително дело, като недопустимо. Производството по делото пред въззивния съд е прекратено. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението. Върховният касационен съд, констатира следното: Определение №156/23.04.2018 г. по в. ч. гр. дело № 112/2018 год. на Шуменския окръжен съд попада в обхвата на определенията по чл.274, ал.1, т.1 ГПК /чл.213, б. „а”ГПК /отм./ /. Съобразно разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК когато определенията по ал. 1 на чл. 274 ГПК са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд. Ето защо съгласно чл. 118 ГПК образуваното по жалбата частно гражданско производство пред ВКС следва да се прекрати и делото трябва да се изпрати за произнасяне по частната жалба на компетентния съд – Варненския апелативен съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.