Решение № 664 от 21.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8432/2025 г.

Производството е по реда на чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 176а от АПК. Първото от тях е образувано по молба на „Аутосорсинг България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, [улица], представлявано от управителя Л. Х. чрез процесуалния си представител адв. Е.Димова и адв. А. Александров за изменение на решение №10571 от 29.10.2025г., постановено по адм. дело №8432/2025г. на Върховния административен съд, в частта за разноските. При изложени съображения прави искане за изменение на съдебния акт в частта на разноските, като се присъди по – нисък хонорар. Ответникът – „Джесика“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Монтана, [улица] чрез процесуалния си представител адв. Н. Димитров, в писмен отговор изразява становище за неоснователност и необоснованост на молбата за изменение на съдебното решение, в частта за разноските. При изложени съображения прави искане молбата да бъде оставена без уважение. Ответникът - Директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Монтана – не изразява становище по молбата. Второто производство е във връзка с постъпила молба от директора на Областна дирекция на МВР-Монтана, с искане за поправка на очевидна фактическа грешка на решение №10571/29.10.2025г., постановено по адм. дело №8432/2025г. на Върховния административен съд, в частта за разноските. В молбата се твърди, че в последния абзац от мотивите на съдебното решение е описано, че „При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 3 от АПК е основателна претенцията на ответниците – директор на ОДМВР-Монтана за присъждане на разноски в размер на 1600 лева за адвокатски хонорар...“, а след този текст в диспозитива е посочено, че „осъжда „Аутосорсинг България“ ЕООД с ЕИК207500095 да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-гр. Монтана с административен адрес на управление: гр. Монтана, бул. „Александър Стамболийски“ №2 сумата от 1 500 /словом хиляда и петстотин/ лева представляващи разноски по делото“, поради което се счита, че е допусната очевидна фактическа грешка и моли на основание чл. 175, ал.1 от АПК да бъде допусната поправка в съдебния акт. Ответникът – „Аутосорсинг България“ ЕООД, не изразява становище по молбата. Ответникът – „Джесика “ ЕООД, не изразява становище по молбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че молбата на „Аутосорсинг България“ ЕООД за изменение на съдебното решение, в частта за разноските е подадено в едномесечния срок по чл. 176а ал. 1 от АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество, е неоснователно. По отношение на молбата на директора на Областна дирекция на МВР-Монтана за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 175, ал.1 от АПК е допустима и разгледано по същество е основателно по следните съображения: По молбата на „Аутосорсинг България“ ЕООД за изменение на решение №10571 от 29.10.2025г., постановено по адм. дело №8432/2025г. на Върховния административен съд, в частта за разноските, съдът приема за неоснователна по следните съображения: Производството по настоящото дело е образувано по касационна жалба на „Аутосорсинг България“ ЕООД, против решение №692 от 24.07.2025г. на Комисия за защита на конкуренцията по преписка, вх. №КЗК-357/24.04.2025г., с което е оставена без уважение жалбата му срещу решение №D43379277/11.04.2025г. на директора на Областна дирекция на МВР-Монтана за класиране на участниците и определяне на изпълнител в обществена поръчка по вид „публично състезание“ с предмет: „Извънгаранционно техническо обслужване и ремонт на служебни автомобили и мотоциклети, числящи се на ОДМВР-Монтана“, открита с Решение №F649257/24.02.2025г. на възложителя и с което касаторът е отстранен от участие в процедурата. С постановеното от Върховния административен съд решение е оставено в сила решение №692 от 24.07.2025г. на Комисия за защита на конкуренцията по преписка, вх. №КЗК-357/24.04.2025г. В съдебно заседание и в представена писмена защита, адв. Димитров, в качеството си на пълномощник на ответника – „Джесика“ ЕООД, е направил искане за присъждане на разноските за касационната инстанция и е представил списък по чл. 80 ГПК, в който е включена сумата, платена за адвокатско възнаграждение в размер на 4500,00 лв. Процесуалния представител на касатора адв. Александров е направил възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар на ответника „Джесика“ ЕООД. С постановеното решение, касационната инстанция е присъдила в полза на „Джесика“ ЕООД разноските в размера по приложения списък, съставляващи адвокатско възнаграждение, като е приел, че направеното възражение за прекомерност е необосновано и поради това неоснователно. При така изложените факти, настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване размера на адвокатското възнаграждение, за който се приема, че е съобразен с критерия по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно разпоредбата, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая, възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение е направено в съдебното заседание пред настоящата инстанция. Изявлението обаче е бланкетно, като дори не се твърди липса на правна и фактическа сложност на делото. За първи път конкретни доводи се излагат след приключване на устните състезания в касационната инстанция - в искането за изменение на решението в частта му за разноските. От друга страна, в решението, чието изменение се иска, съдът изрично се е произнесъл по направеното възражение за прекомерност. Обратно на доводите на молителя, касационният съдебен състав е взел предвид фактическата и правна сложност на делото. В конкретния случай, фактическата и правна сложност на делото, определен от предмета му, както и обема на осъществената правна защита и съдействие от процесуалния представител, обосновават присъдения в полза на "Джесика" ЕООД размер на адвокатско възнаграждение. Затова и при съобразяване на соченото решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 няма основание за присъждане на адвокатско възнаграждение, което да е под размера определен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Тук е мястото да се посочи, че посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне на разноските за адвокатско възнаграждение, но без да са обвързващи за съда. Предвидения в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения установяват минимален стандарт за справедлив и обоснован размер на възнаграждението, съобразно вида на делата, техния предмет и защитавания интерес. Поисканият адвокатски хонорар не е прекомерно завишен, като същият е справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2 от ЗА. Противно на твърденията на молителя, в отговора по касационната жалба и писмената защита, представени от пълномощника на ответника, се съдържа аргументирано становище по наведените касационни основания, обосноваващи доводите за неоснователност на същите. Предвид изложеното, предявеното искане на „Аутосорсинг България“ ЕООД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, следва да се отхвърли. По молбата на Директорът на Областна дирекция на МВР-Монтана за поправка на очевидна фактическа грешка в решение №10571 от 29.10.2025г., постановено по адм. дело №8432/2025г. на Върховния административен съд, в частта за разноските, съдът приема за основателна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от АПК съдът по свой почин или по искане на страна, може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни неточности. Очевидна фактическа грешка е несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения вид на съдебния акт. Не представлява очевидна фактическа грешка, респ. не може да бъде поправена по реда на чл. 175, ал. 1 от АПК грешка, която съдът е допуснал при формиране на волята си. Поправката на очевидна фактическа грешка не може да представлява изменение или отмяна на формираната воля на съда. Производството по адм. дело № 8432/2025 г. по описа на Върховния административен съд е образувано по касационна жалба, подадена от „Аутосорсинг България“ ЕООД, против решение №692 от 24.07.2025г. на Комисия за защита на конкуренцията по преписка, вх. №КЗК-357/24.04.2025г., с което е оставена без уважение жалбата му срещу решение №D43379277/11.04.2025г. на директора на Областна дирекция на МВР-Монтана за класиране на участниците и определяне на изпълнител в обществена поръчка по вид „публично състезание“ с предмет: „Извънгаранционно техническо обслужване и ремонт на служебни автомобили и мотоциклети, числящи се на ОДМВР-Монтана“, открита с Решение №F649257/24.02.2025г. на възложителя и с което касаторът е отстранен от участие в процедурата. В мотивите на съдебния акт на стр. 5, абзац предпоследен, на ред 30 съдът е посочил, че присъдените разноски на ОДМВР-Монтана са в размер на 1600 лева. А в диспозитива на стр. 6, ред първи е присъдена сумата от 1 500 /словом хиляда и петстотин / лева. При извършена проверка се установи, че съгласно представен списък на л. 56 от делото са претендирани разноски в размер на 1600 лева, поради което при постановяване на решението на ВАС на стр. 5, абзац предпоследен, на ред 30 и в диспозитива на съдебния акт неправилно е изписана цифром и словом присъдената сума. Ето защо, следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка на решение № 10571 от 29.10.2025 г., постановено по адм. дело № 8432/2025 г. по описа на Върховен административен съд, като вместо „ОСЪЖДА „Аутосорсинг България“ЕООД с ЕИК 207500095 да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр. Монтана с административен адрес на управление: гр. Монтана, бул. „Александър Стамболийски“ №2 сумата от 1 500 /словом хиляда и петстотин/ лева представляващи разноски по делото“ следва да се чете „ОСЪЖДА „Аутосорсинг България“ЕООД с ЕИК 207500095 да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи- гр. Монтана с административен адрес на управление: гр. Монтана, бул. „Александър Стамболийски“ №2 сумата от 1 600 /словом хиляда и шестстотин/ лева представляващи разноски по делото“. С оглед изложените съображения и на основание чл. 175 от АПК и чл. 176а от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,