Определение № 290 от 19.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 230/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма],[населено място] срещу разпореждане от 28.12.2010г., по в.гр.д.№ 450/10г., с което Окръжен съд - Смолян е отхвърлил молбата му за издаване на изпълнителен лист въз основа на решение № 279/24.11.2010г. по в.гр.д.№ 450/10г. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима и основателна. За да постанови обжалваното разпореждане съдът е приел, че по чл.404, т.1 ГПК на принудително изпълнение подлежат осъдителните решения на въззивните съдилища, докато в случая, претендираната главница и законна лихва са присъдени с първоинстанционния, а не с въззивния акт, поради което изпълнителен лист може да се издаде след влизане в сила на първоинстанционното решение. Определението е неправилно. По силата на чл.404, т.1 ГПК на принудително изпълнение подлежат осъдителните решения на въззивните съдилища, без същите да се влезли в сила. В този случай, изпълнителният лист се издава от съда, чийто акт подлежи на незабавно изпълнение – чл.405, ал.2, пр.3 ГПК. Въззивно осъдително решение, по смисъла на нормата на чл.404, т.1 ГПК, е и това решение, с което се потвърждава първоинстанционно решение, постановено по уважен осъдителен иск. С въззивно решение № 279/24.11.2010г. по в.гр.д.№ 450/10г. Окръжният съд –[населено място] е потвърдил решение № 144/13.07.2010г. по гр.д.№ 134/10г. на Златоградския районен съд, с което К. Д. Д. е осъден да заплати на [фирма] сумата от 1620 лв., платена без правно основание, ведно със законната лихва от 02.12.2009г. Налице са предпоставките по чл.404, т.1 ГПК поради което въззивното решение подлежи на принудително изпълнение. Обжалваното разпореждане следва да се отмени и делото да се върне на СмОС за издаване на изпълнителен лист. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд