Решение № 13216 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 794/2012 г.

Решение № 13216 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 794/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Светослав Асенов Аврамов, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна, срещу решение № 2676 от 14.11.2011 г. по адм. дело № 149 по описа за 2011 г. на административния съд - Варна, в частта, с която е отменен ревизионен акт (РА) под № 1002056 от 19.08.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 791 от 22.10.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна, в частта относно определено задължение за данък добавена стойност за данъчен период м. 12.2006 г. в размер на 2 839.87 лв. и лихва за забава в размер на 1 264.71 лв., както и за данъчен период м. 12.2007 г. в размер на 5 000.00 лв. и лихва за забава в размер на 1 696.28 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което представлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора в тази му част, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - ЕТ "Карекспорт - Емил Енев" не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Варна е бил ревизионен акт (РА) под № 1002056 от 19.08.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 791 от 22.10.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна, с който на ревизирания търговец ЕТ "Карекспорт - Емил Енев" е определено задължение за данък върху добавена стойност и е начислена лихва за забава в общ размер от 25 403.81 лв. и от 9 991.36 лв. С решението, което сега се обжалва по касационен ред, е уважена жалбата на ревизирания субект, като ревизионният акт е отменен в частта относно определено задължение за данък добавена стойност за данъчен период м. 12.2006 г. в размер на 2 839.87 лв. и лихва за забава в размер на 1 264.71 лв., както и за данъчен период м. 12.2007 г. в размер на 5 000.00 лв. и лихва за забава в размер на 1 696.28 лв., а жалбата е отхвърлена за сумите над така посочения размер на главницата и лихвата за забава до тези размери в ревизионния акт. От фактическа и правна страна по делото е установено, че ревизията е осъществена по специалния ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. Конкретно е констатирано обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което лицето е уведомено, че тя се реализира по посочения ред, като то е представило декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, както и доказателства и във връзка с искане за представяне на документи и писмени обяснения. Административният съд е приел, че при осъществяването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, като според него се явява доказано и обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, поради което е преценявал законосъобразността на ревизионния акт и според това фактическо основание. Също така съдът е счел, че от събраните доказателства по делото не се явяват оборени фактическите констатации на акта, съответно, че е доказан от жалбоподателя произхода на посочените в акта приходи, за които е прието, че са с неустановен произход. Административният съд обаче е приел, че неправилно административният орган е категоризирал тези укрити приходи като такива от нереални доставки, понеже на практика не се явява осъществено плащане по повод на такива доставки. Според него такива доставки са осъществявани от ревизирания търговец, като за тях със същия ревизионен акт е определено допълнително задължение за ДДС, но същите са конкретизирани чрез дати, страни, предмет и др. След като няма плащане, а е реализиран приход, то същият не формира данъчна основа, понеже липсват данни за конкретно посочени доставки, поради което и не възниква данъчно събитие, на основание чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) и чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение в тази част на спора е неправилно постановено. След като е установено, че по отношение на посочените приходи не е установен техният произход, като същите са осчетоводени при ревизирания субект, едноличен търговец, същият е осъществявал дейност и е направил съответни разплащания, то правилно е прието, че същият е осъществявал доставки, които са предмет на облагане по реда на ЗДДС. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, както и не е предявил касационна жалба срещу съдебното решение, в частта му, в която е прието, че правилно е доначислен ДДС по повод доставки, осъществени със занижени цени на реализирана земеделска продукция от пшеница, ечемик, кориандър, слънчоглед и царевица. Не може да бъде споделен неговият довод в тази част на спора, че това са доходи от произведена и недекларирана продукция. Обжалваното решение следва да се отмени и постанови друго по съществото на спора, който се явява изяснен от фактическа страна. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски, на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, в размер общо на 666.00 лв., по повод на тази част от спора, за двете съдебни инстанции. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение