Определение № 3522 от 27.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2690/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Б. Т., гражданин на Република Турция, подадена чрез адв. Ш. Бензеш, срещу определение № 4666/05.02.2026 г., постановено по адм. д. № 11894/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу отказ за издаване на виза тип „С“ от Генерално консулство на Р България в Истанбул, Турция и производството по делото е прекратено. В частната жалба се поддържа, че съдът неправилно приел, че отказа е връчен на жалбоподателя на 17.10.2025 г., а жалбата е подадена на 04.11.2025 г. Не била дадена възможност на за ангажиране и събиране на доказателства. Твърди се, че в случая е приложим срокът по чл. 140, ал. 1 АПК поради липса на указания за реда и срока за обжалване. Ответната по частната жалба страна не дава становище. Частната жалба е подадена от участник в производството пред първоинстанционния съд, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна по следните съображения: Неоснователни са възраженията за приложимост на чл. 140, ал. 1 АПК. От съдържанието на административния акт е видно, че в него се съдържат указания относно компетентния съд, срока и реда за обжалване. Поради това не са налице предпоставките за прилагане на удължения срок за обжалване, съобразно горната разпоредба. Настоящият съдебен състав намира изводите за просрочие на подадената срещу отказа за издаване на виза тип „С“ на Б. Т. за необосновани и неподкрепени от събраните в хода на производството доказателства, относно начина и времето на връчване на оспорвания административен акт на страната в административното производство. Следва да се отбележи, че процедурата по оставянето на жалба без движение е разписана в чл. 158 от АПК, според който когато жалбата или протестът не отговарят на изискванията на чл. 150, ал.1 и 3 и чл. 151 от АПК, съдията-докладчик я оставя без движение, като изпраща на оспорващия съобщение да отстрани нередовностите в 7-дневен срок. Законодателят не е предвидил възможност за съда за оставяне на жалба без движение при непопълване на преписката от страна на административния орган – издател на оспорвания акт с всички относими доказателства. Въпреки това, следва да се приеме, че съдът е предприел действия по установяване на обстоятелства, свързани с допустимостта на оспорването, обусловено от спазване на срока за обжалване по чл. 149, ал. 1 от АПК. С Разпореждане № 1950/16.01.2026 г. жалбата е оставена без движение, като е задължено консулско длъжностно лице в Генерално консулство на Република България в Истанбул, Турция да представи доказателства за датата на връчване на обжалвания отказ на адресата му. В молба от 30.01.2026 г. от гл. специалист в дирекция „КО“ на Министерство на външните работи декларативно е посочено, че отказа е връчен на 15.10.2025 г., като е приложен e mail от Консулско длъжностно лице с идентично съдържание. Поради липсата на доказателства за извършване на действия по връчване на акта, от административния орган е издадено от съда Разпореждане № 4135/02.02.2026 г., с което административния орган е задължен да представи доказателства за връчването. От представените от административния орган с молба от 04.02.2026 г. писмени доказателства, не се установява датата на връчване на оспорения пред съда отказ за издаване на виза тип „С“ от Генерално консулство на Р България в Истанбул, Турция на Б. Т.. Настоящият съдебен състав установи, че името на кандидата за виза фигурира в една от представените като копия бележки, на която е отбелязана дата 09.09.2025 г., т.е. датата на подаване на заявление за виза от Б. Т.. На обратната страна на листа с копирани разписки, е изписан надпис на турски език, вероятно име и дата 17.10.2025 г., без обозначение относно нейното значение. Към преписката административния орган не е представил каквито и да е доказателства за упълномощаване на друго лице от Б. Т., което да осъществява от негово име и за негова сметка контакт с консулската служба в Истанбул, Турция. Налице е съществено разминаване в твърденията на административния орган в молбите от 30.01.2026 г. и 04.02.2026 г. и приложените към тях доказателства, относно начина и датата на уведомяване на търсещото виза лице, тъй като в първата се твърди, че акта е връчен на 15.10.2025 г., а във втората като дата на връчване се сочи 17.10.2025 г. Липсват представени доказателства за представителна власт на лице различно от Т., което се твърди, че е получило съобщение за постановения отказ за издаване на търсената виза. Не са изложени и твърдения за наличието на разписана в закон или подзаконов нормативен акт специална процедура, която да регламентира възможност за връчване на книжа по конкретния вид производства по ред, различен от установения в АПК. С оглед така установените до момента в хода на производството обстоятелства, като е приел, че жалбата е просрочена и на основание чл. 159, т. 5 АПК я е оставил без разглеждане, Административен съд София-град е постановил необоснован, а от там и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени. Делото следва да се върне на същия съдебен състав за продължаване на производството, при което да се установи дали са налице безспорни доказателства за наличието на хипотезата на чл. 159 т. 5 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение