Решение № 7339 от 30.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15692/2013 г.

Решение № 7339 от 30.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15692/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Радослав Тасев против решение № 5773 от 09.09.2013 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 9824/12 г. в частта, в която е отхвърлен изцяло искът за имуществени вреди в размер на 16 140 лева за периода 04.04.2010 г. - 18.03.2011 г. и частично искът за неимуществени вреди за разликата над 500 лева до претендираните 5000 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в посочените части и се иска отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. От обстоятелствената й част следва, че поддържаните касационни основания са - допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилна преценка на събраните по делото доказателства, както и неправилно приложение на материалния закони и необоснованост на решението - чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Столичната дирекция на вътрешните работи не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадено от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Пред административния съд, ищецът е претендирал заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от него в резултат на наложена му принудителна административна мярка - забрана за напускане на страната със заповед № ЗДС-2205/24.03.2010 г., издадена от внд. зам.-директор на СДВР, главен инспектор Хр. Терзийски. Имуществените вреди се претендират от неполучено трудово възнаграждение и командировачни за периода 04.04.2010 г. - 18.03.2011 г., а неимуществените са претендирани в размер на 5000 лева за претърпени тревога, страдание и неудобства. Съдът е установил следните релевантни обстоятелства за спора - ищецът е работил на длъжност "шофьор международен транспорт" във фирма "Еко Ойл" ООД от 12.10.09 г. На 17.04.2010 г. ищецът е спрян на ГКПП "Дунав мост", гр. Русе на излизане от страната с управляван от него товарен автомобил поради наличието на забрана за напускане на страната. На 18.08.2010 г. трудовото правоотношение на ищеца с "Еко Ойл" ООД е прекратено на осн. чл. 325, т. 1 от КТ (по взаимно съгласие), считано от същата дата. Установено е също така, че за периода м. 09.2010 г. до м. 02.2011 г. ищецът не е заемал длъжност по трудово правоотношение и не е бил осигуряван. Установено също така е от съда, че заповедта за налагане на ПАМ е въз основа на молба от частен съдебен изпълнител, пред който е образувано изпълнително дело от "Уникредит Булбанк" АД с длъжник ищеца, като заповедта му е връчена на 16.04.210 г. С молба вх. № ДС 9769 от 13.07.2010 г. ищецът е поискал от директора на СДВР да преразгледа заповедта за налагане на ПАМ. Поради липсата на произнасяне по молбата му, ищецът е обжалвал мълчаливия отказ пред АССГ, който го е отменил в частта относно наложената ПАМ по отношение на държавите членки на ЕС и делото е върнато като преписка на административния орган за издаване на заповед за отмяна на заповедта за налагане на ПАМ в посочената част. Решението е влязло в сила на 01.12.2010 г. Със заповед № ЗДС-4539 от 16.12.2010 г. на директора на СДВР е прекратено действието на ПАМ по отношение на държавите членки на ЕС. Въз основа на установеното, съдът е приел, че е налице индивидуален административен акт, който е отменен в изпълнение на влязъл в сила съдебен акт, поради което първата предпоставка на чл. 1 от ЗОДОВ е осъществена. Съдът е отхвърли възражението на ответника, че е действал в условията на обвързана компетентност, със съображенията, че към датата на издаване на ПАМ, в сила е Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета относно правото на гражданите на Съюза и членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, поради което административният орган, налагащ мярката, е следвало да приложи разпоредбите от Директивата с оглед принципа на примата на правото на ЕС над националното. Съдът е преценил като неоснователен иска за обезщетяване на имуществени вреди с оглед основанието, на което е прекратен трудовия договор на ищеца с "Еко Ойл" ООД, а именно по взаимно съгласие. Съдът е преценил свидетелските показания като недопустимо доказателствено средство за основанието, на което е прекратен трудовият договор. С оглед на приетото, съдът е посочил липсата на пряка причинно-следствена връзка между твърдяната имуществена вреда и ПАМ. Искът за неимуществени вреди съдът е преценил като доказан по основание, но на осн. чл. 52 от ЗЗД е приел, че е основателен до уважения размер 500 лева. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като правилно решението на административния съд в частта, в която е отхвърлен искът за обезщетяване на имуществени вреди. Основателен е решаващият извод на съда за недоказаност на причинно-следствената връзка между претърпяните вреди, изразяващи се в неполучаването на трудово възнаграждение и командировъчни през исковия период и наложената ПАМ. От данните по делото е установено, че трудовият договор на ищеца е прекратен с "Еко Ойл" ООД по взаимно съгласие, т. е. и по желание на ищеца. Правилно съдът не е кредитирал свидетелските показания по този въпрос, тъй като по аргумент от чл. 325 и сл. от КТ прекратяването на трудов договор в това число и основанието за прекратяването му се доказва с писмен документ. Неоснователна е касационната жалба в частта й относно отхвърлителната част на иска за неимуществени вреди. От значение за спора е обстоятелството, останало необсъдено от административния съд, че заповедта за налагане на ПАМ не е частично отменена като незаконосъобразна, в който случай може да се поддържа, че с действието й до отмяната е причинила вреди, а частично е прекратено действието й, което е занапред. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява решението в обжалваната му част правилно, поради което следва да го потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд