Определение № 7635 от 09.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5318/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на С. М. Е., чрез адв. Маринова от АК-Търговище, срещу Определение № 1094 от 05.02.2025 г. по адм. дело № 2358/2024 г. на Административен съд – Бургас. Излагат се съображения за неправилност на съдебния акт и се претендира отмяната му. Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Бургас с писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли определението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С Определение № 1094 от 05.02.2025 г. по адм. дело № 2358/2024 г. Административен съд – Бургас е оставил без разглеждане жалбата на С. М. Е. чрез адв. Маринова против Решение № 1040-02-147/22.11.2024г. на директора на ТП на НОИ Бургас, като просрочена и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че жалбата е недопустима като подадена след изтичане на 14-дневния преклузивен срок и е приложил разпоредбата на чл. 159, т. 5 от АПК. Определението е правилно. С оспореното от Е. пред АС-Бургас Решение № 1040-02-147/22.11.2024г. на директора на ТП на НОИ Бургас е потвърдено Разпореждане № 028-00-229-5/11.10.2024г. на ръководителя по осигуряването за безработица на ТП на НОИ – Бургас относно отпуснато на жалбоподателката парично обезщетение за безработица за периода от 22.08.2023г. до 21.08.2024г. в размер на 30,88лв. дневно. От приложеното по делото известие за доставяне /копие/ е видно, че оспореният акт е връчен на лицето Ф. А., посочена в известието като майка на жалбоподателката, удостоверено с подпис на 28.11.2024 г. Съгласно чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване, решението на директора на ТП на НОИ, потвърждаващо разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ - Бургас, с което е отпуснато парично обезщетение за безработица в определен размер и за определен срок, може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от получаването му. В случая този срок е изтекъл на 12.12.2024г. Е. е депозирала жалба чрез пощенския оператор на 16.12.2024г., т. е. същата е просрочена. Обратно на оплакването на жалбоподателката, съдът намира връчването за редовно извършено, съгласно разпоредбата на чл. 18а, ал. 8 от АПК. Посоченият срок е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на жалба. Съгласно чл. 159, т. 5 АПК, жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато оспорването е просрочено. По тези съображения, правилно първоинстанционният съд е прекратил производството по делото. Твърденията в частната жалба за връчване на съобщението на съседка, а не майка на жалбоподателката /което обстоятелство е ирелевантно в случая/ не променят извода за просрочие на жалбата й. Релевантно за спора е обстоятелството, че съобщението е изпратено на посочения от жалбоподателката адрес, който е и неин настоящ и постоянен адрес. Видно от представеното писмено „изявление“ /декларация/ на лицето Ф. Х. А., живееща на същия адрес и явно съгласила се да получи съобщението и да го предаде на жалбоподателката, се установява, че последното е било предадено на адресата на 02.12.2024г. и до изтичането на 14-дневния срок за обжалване – 12.12.2024г. Е. е имала достатъчно време да организира защитата си и да подаде жалбата в преклузивния срок. По изложените съображения, причината за забавата не може да се вмени във вина на органа и негови длъжностни лица, а се дължи изцяло на поведението на жалбоподателката, която е ангажирала адвокатска защита едва на 13.12.2024г., т.е. след изтичане на срока за обжалване на административния акт. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,