Определение № 542 от 05.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3015/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ф. К. Д., срещу решение № 64/06.03.2025 г., постановено по въззивно гр. д. № 504/2024 г. на Смолянския окръжен съд в частта, с която след като е отменено решение № 189/06.06.2024 г. по гр. д. № 872/2023 г. на Смолянския районен съд, са уважени предявените от М. Т. М. и Д. Т. С. срещу Ф. К. Д. искове за осъждане на ответниците всеки един от тях да заплати, на основание чл. 59 ЗЗД, сумата от по 2 135 лв., с която сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищците от добив на дървесина, извършен през 2023 г. в поземлен имот с идентификатор .... по КККР на [населено място], общ. С., одобрени със заповед № РД-18933/13.04.2018 г. на ИД на АГКК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.09.2023 г. - датата на подаване на исковата молба.

В изложението към жалбата се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:

В исковата молба се твърди, че ищците М. М. и Д. С. са съсобственици на наследствени гори /по 1/8 ид. ч. всеки един от тях/, намиращи се в землището на [населено място], [община]. През есента на 2022 г. част от наследниците на наследодателя В. Н. С., без знанието и съгласието на ищците, били възложили на ответника Ф. Д. дейностите по изготвяне на горскостопанска програма, издаване на позволителни за сеч, добив и извоз на дървесина. Така ответникът бил добил, въз основа на издадените му позволителни за сеч, дървен материал - общо 365, 39 кубически метра, на стойност около 100 000 лв., а след приспадане на необходимите разходи за изготвяне и одобряване на горскостопанската програма, издаване на позволителни за сеч, превозни билети, извозване на дървения материал и др. около 95 000 лв. При съобразяване притежаваните от ищците идеални части от имота, последните следвало да получат от ответника за добития дървен материал общо сумата от 23 750 лв., като преди предявяването на иска на ищците били заплатени по разписка от 29.05.2023 г. авансови суми за извършения дърводобив в размер на 9 000 лв. или по 4 500 лв., след приспадането на които дължимата от ответника сума възлизала на 14 750 лв., с която сума последният се е обогатил за сметка на ищците.

В отговора на исковата молба Ф. К. Д. е оспорил предявените искове с твърдението, че между него и наследниците на В. Н. С., с изключение на ищците по настоящото дело, е сключен валиден писмен договор за добив и покупко-продажба на дървесина на корен, по силата на който ответникът придобил процесната дървесина. Продажната цена от 36 000 лв. била заплатена на всички наследници на В. Н. С., в т.ч. и на ищците, съобразно притежаваните от тях права. Приемането на продажната цена от ищците, без възражения или незабавно противопоставяне, водело до потвърждаване валидността на сключения от останалите наследници писмен договор и следващите се от това правни последици. Ето защо, реализираният доход от дървесината не е довел до обогатяване на ответника за сметка на ищците, доколкото е налице валидна облигационна връзка с договорена цена за процесната дървесина, която цена ответникът е заплатил на правоимащите, включително и на ищците.

В обжалваното въззивно решение съставът на Смолянския окръжен съд е приел за установено, че ищците М. М. и нейният брат Д. С. са съсобственици с права по 1/8 ид. част за всеки от тях върху недвижим имот, възстановен с решение № 13 от 28.09.2000 г. на Поземлена комисия - [населено място] на наследниците на В. Н. С. - починал на 07.11.1978 г., представляващ - поземлен имот с идентификатор .... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], област С., местност К., с площ от 26 602 кв.м, трайно предназначение на територията горска, начин на трайно ползване иглолистна гора, съседи: ..., ...., .... и ..... През есента на 2022 г. наследниците на В. С., с изключение на М. М. и Д. С., възложили на ответника Ф. Д. дейностите по изготвяне на горскостопанска програма, издаване на позволителни за сеч, добив и извоз на дървесина от посочения по-горе недвижим имот.

Като основен спорен между страните въпрос, пренесен и пред въззивната инстанция, съдът е определил въпроса дали договорът от 24.01.2023 г., сключен между останалите съсобственици на имота и ответника Ф. Д. обвързва ищците М. М. и Д. С., тъй като последните не са го подписали.

Въззивният съд е приел, че ищците М. М. и Д. С. не са възлагали такива дейности на ответника Д., не са давали устно съгласие за тях, както и не са подписвали какъвто и да е договор за добив и покупко-продажба на дървесина на корен или друг договор с ответника. Не отричали обаче, че ищецът Д. С. срещу разписка е получил от един от съсобствениците на имота, а именно от С. Г. И. авансово сума от 9000 лв. /или за всеки един от двамата ищци по 4 500 лв./. Към доказателствения материал по делото била приобщена процесната разписка, носеща подписа на ищеца Д. С.. От съдържанието на разписката се установявало, че липсва посочване каква точно сума е следвало да се изплати на всеки един от ищците съобразно притежаваните от тях права в съсобствеността, поради което според въззивния съд не би могло да се приеме, че има договорена цена. С оглед на изложеното, въззивният съдебен състав е намерил за незаконосъобразен и необоснован извода на първоинстанционния съд, че след като единият от ищците - Д. С. е приел авансово изплатената сума в размер на 9000 лв., двамата ищци се били съгласили с условията на сключения между останалите съсобственици и ответника Д. договор.

От приетата по делото лесотехническа експертиза съдът е приел за установено, че пазарната стойност на добитата и експедирана дървесина по средни пазарни цени е 70 536 лв. без ДДС, а разходите касаещи добива и транспортирането са в размер на 21 266 лв., като остава сумата от 49 270 лв., от която следвало да се приспадне уговорената в договора за добив и покупко-продажба на дървесина на корен и изплатена сума от 36 000 лв., като оставала за плащане сума в размер на 13 270 лв. От тази сума следвало да се приспадне авансово изплатената сума и получена лично от единия от ищците - Д. С. в размер на 9000 лв. Така се получавала сума в размер на 4 270 лв., която следвало общо да получат двата ищци - М. М. и Д. С. или всеки един от тях следвало да получи по 2 135 лв.

Съдът е посочил, че по делото е приложено и копие от договора за покупко-продажба на прогнозни количества дървесина, сключен на 24.01.2023 г. между ЕТ "Тоники-М. Б." и Ф. Д..

За неоснователно е прието възражението на ищцата М. М., че не следвало да бъдат приспадани разходите за маркация, изготвяне на горско-стопанска програма, добив и извозване на дървесината, тъй като те не били документално обосновани, каквото било изискването на Закона за счетоводството. Съдът е посочил, че поради това районният съд е назначил вещо лице специалист - лесовъд, който да изчисли, тези разходи, които нямало как да не бъдат извършени.

Въззивният съд е приел, че искът по чл. 59 ЗЗД е субсидиарен, т.е. когато няма друга правна възможност за защита на обеднялото лице. Като необходимото изискване за уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника от един или от няколко общи факта и в случая, това обстоятелство е налице.

Приел е, че обстоятелството, че договора за добив на дървен материал е сключен от собствениците, притежаващи повече от половината от общия имот и че ответникът е извършвал сеч в нея на правно основание, а именно сключен договор за поръчка и продажба с тези съсобствениците, няма за последица възникването на права и задължения по този договор за съсобствениците, които не са страна по него, каквито са ищците М. М. и Д. С..

Поради несъвпадане в крайните изводи на двете инстанции, въззивният съд е отменил частично решението на първата инстанция в частта му, с която са били отхвърлени предявените от М. М. и Д. С. срещу Ф. Д. искове с правно основание чл. 59 ЗЗД до размер на сумата общо 4 270 лв. /или по 2 135 лв. за всеки един от тях/, като е постановил ново, с което е уважил исковете в тази част.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърлят предявените искове.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирани са следните въпроси от значение за конкретния правен спор, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно:

1."При съсобствен имот представляващ горска територия и при сключен договор за добив и продажба на дървесина от имота с повече от половината от съсобствениците, притежаващи 3/4 идеални части от имота съгласно чл. 112, ал. 2 ЗГ и чл. 111, ал. 19 ЗГ налице ли е обогатяване по смисъла на чл. 59 ЗЗД за сметка на лицата неподписали договора, но получили и приели продажната цена?";

2. "При наличие на облигационна връзка за добив на дървесина по силата на сключен договор с повече от половината съсобственици, притежаващи 3/4 идеални части от имота налице ли е обедняване за лицата неподписали договора?";

3. "Приемането на продажната цена по договор за добив на дървесина от лицето неподписало договора, съставлява ли потвърждаване на сключената сделка по горния договор, и представлява ли потвърждаване на същата с конклудентни действия и обвързва ли го?";

4. "Налице ли е обогатяване по смисъла на чл. 59 ЗЗД за сметка на съсобственик на имот в полза на лице сключило договор за добив на дървесина ползвал имота и заплатил цената по него?";

5. "Писмено изявление на страната по делото, което съдържа неизгодни за нея факти, а именно, че е получена продажна цена по договор за добив на дървесина, релевантни за спорното право, има ли характер на признание и притежава ли това признание доказателствено значение?";

6. "Следва ли това признание да бъде обсъдено от съда и установения с него факт съобразен при формиране на правните изводи?".

Ответникът по касационната жалба Д. Т. С. е депозирал отговор на тази жалба, като счита, че сключеният договор за дърводобив е нищожен.

При изложените по-горе решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Въпросите под номер 1,2 и 4 касаят релевантния за делото въпрос- кога договорът за ползване на дървесина по чл.111, ал.18 ЗГ е противопоставим на неподписалият го съсобственик на имота. За да е противопоставим договора за ползване на дървесината на съсобствениците, които не са го подписали, са необходими две изисквания- форма на сделката, която е нотариална заверка на подписите и второ, квотата в съсобствеността на сключилите договора да е над 50%. В случая не е изпълнено първото условие. Тъй като сключеният договор за ползване на дървесина не е сключен с нотариална заверка на подписите, то относно него е неприложима нормата на чл.111, ал.18 ЗГ, а в отношенията между съсобствениците и третото лице ползвател, се прилагат разпоредбите на ЗС и ЗЗД. Доколкото се касае за разпореждане с добивите от вещта, то договорът за ползване на дървесина по смисъла на чл. 32 ЗС не може да се квалифицира като сделка на управление, а като сделка разпореждане, следователно по силата на чл.32 ЗС сключеният договор за ползване на дървесина, макар и подписан от съсобственици, притежаващи повече от 50% ид.ч. от собствеността, е непротивопоставим на останалите съсобственици, които не са подписали договора. Те не са обвързани от него и отношенията с ползвателя на дървесината следва да се уредят по реда на чл. 59 ЗЗД. В този смисъл е и практиката на ВКС- решение №102/09.10.23г., постановено по гр.д. 3666/22г. на ВКС, ІІІ ГО. Видно е, че решението на въззивния съд е в съответствие с практиката на ВКС, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Въпросите под номера 3, 5 и 6 касаят въпроса за формата и съдържанието на волеизявлението за потвърждаване на сделка, сключена в писмена форма. По аргумент от чл. 42, ал.2 ЗЗД потвърждаването на сделката следва да е в същата писмена форма, а не с конклудентни действия, както и волеизявлението следва да е ясно и недвусмислено за потвърждаване на сделката. В случая приемането на пари от друг съсобственик за добива от съсобствена вещ съгласно квотата е изявление за приемане на плащане по чл. 30, ал.3 ЗС, а не изявление за потвърждаване на договор за ползване на дървесина. Видно е, че въззивният съд е постановил решението си в съответствие с практиката на ВКС.

В обобщение, липсват основания за допускане на касационно обжалване.

Не е направено искане за присъждане на разноски.

Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение