Решение № 7084 от 23.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2259/2013 г.

Решение № 7084 от 23.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2259/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Скорпи - М" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Люлин", бл. 727, вх. Б, ет. 1, чрез управителя Олег Чавдаров Цветков, срещу решение № 953 от 03.12.2012 г. по адм. дело № 878/2012 г. на Административен съд - София област, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу принудителните административни мерки, наложени с протокол за извършена проверка № 2350/2012 г. на ст. инспектори при Дирекция "Инспекция по труда - Софийска област" - София. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно прилагане на чл. 404, ал. 1, т. 1 и 8 от Кодекса на труда, на чл. 34, ал. 1 и чл. 59 от АПК, като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област", гр. София, е оспорил касационната жалба. Заинтересованата страна Петя Валериева Иванова от гр. Своге, обл. София, не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. За да се произнесе, Върховният административен съд взе предвид следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - София област са принудителните административни мерки, приложени от контролни органи - ст. инспектори в Дирекция "Инспекция по труда Софийска област" - София с протокол № 2350/2012 г. за извършена проверка на 13.09.2012 г. и 21.09.2012 г. и 29.09.2012 г., състоящи се в дадени задължителни предписания на работодателя "Скорпи - М" ЕООД, гр. София, да плати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на лицето Петя Валериева Иванова на длъжност "продавач - консултант" за месеците април - ноември 2011 г. съгласно чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 270, ал. 3 от КТ, като изплащането на дължимото възнаграждение се удостовери с подпис на лицето (т. 1 - 8), както и да прономерова, прошнурова и завери с подпис и печат дневника за регистрация на издадените трудови книжки съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, обн. в ДВ, бр. 102 от 03.12.1993 г. (т. 9). Определен е срок за изпълнение на предписанията до 10.10.2012 г. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - София област е обосновал правилния извод за издаване на оспорения административен акт от компетентен орган в съответствие с правомощията му по чл. 20 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция на труда", при спазване на на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправното основание по чл. 404, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден съгласно чл. 242 от КТ, поради което в тежест на работодателя е да докаже, че е изпълнил задължението си по чл. 128, т. 2 от КТ да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа по един от начините, посочени в чл. 270, ал. 3 от КТ: в предприятието, където се извършва работата, авансово или окончателно всеки месец на два пъти, лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по подадено писмено искане - на негови близки; да преведе сумата на влог в посочената банка по писмено искане на работника или служителя. В случая не са представени доказателства за изплащане на договореното трудово възнаграждение на Петя Валериева Иванова, работеща на длъжност "продавач - консултант". Съдът се е позовал и на Директива на Съвета 80/987/ЕИО от 20 октомври 1980 г. и ратифицираната от България Конвенция № 173 на Международната организация на труда от 1992 г., с която са предвидени международни задължения на страната да осигури своевременно изплащане на трудовите възнаграждения на работника и служителя от работодателя. Във връзка с възражението на работодателя за неприложимост на административната мярка по чл. 404 от КТ в случаите на неизплатени в срок трудови възнаграждения съдът е цитирал съдебната практика (решение № 3755 от 15.03.2012 г. по адм. дело № 2107/2012 г. на ВАС, VI о.), съгласно която неизплащането в законния срок на договорените трудови възнаграждения от страна на работодателя представлява нарушение на трудовото законодателство по смисъла на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, обосноваващо налагането на предвидената поправителна принудителна административна мярка за отстраняване на вредоносни за работника последици. Неоснователни са касационните доводи за неправилно прилагане на административнопроизводствените правила на чл. 34, ал. 1 и чл. 59 от АПК. Контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област" - София са извършили проверки при работодателя на 13.09.2012 г. и 21.09.2012 г. и 29.09.2012 г. в присъствието на управителя на дружеството, на когото е било връчено копие от съставения протокол. Правото на работодателя на участие в административното производство за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая е било осигурено. Издаденият протокол за прилагане на принудителни административни мерки отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК. Протоколът е издаден от двама старши инспектори в Дирекция "Инспекция по труда Софийска област" - София, които са действали в рамките на своята компетентност на контролни органи съгласно чл. 20 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция на труда". Длъжностните лица с правомощия на инспектори в съответната Дирекцията "Инспекция по труда" изпълняват функциите на едноличен или колективен контролен орган по чл. 404 и чл. 405а от КТ. Неснователни са изложените в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на чл. 404, ал. 1, т. 1 и 8 от Кодекса на труда. С разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 - 9 от КТ контролните органи на инспекцията по труда са овластени да прилагат принудителни административни мерки, като дават задължителни предписания на работодателите за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В хипотезата по т. 1 контролните органи дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда. В хипотезата по т. 8 се дават задължителни предписания за отстраняване на нарушение, свързано с начисляване във ведомостите за заплати на сума, по-малка от сумата, която работодателят е изплатил на работника или служителя за извършената от него работа. В разглеждания случай е дадено предписание за отстраняване на нарушение на трудовото законодателство - чл. 128, точка 2 от Кодекса на труда, с която работодателят е задължен да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Съгласно съдебната практика (решения № 3755 от15.03.2012 г. по адм. дело № 2107/2012 г., № 16404 от 13.12.2011 г. по адм. дело. № 8694 от 2011 г. и др. на Върховния административен съд, VI отд.) контролните органи на дирекция "Инспекция по труда" са компетентни да дават предписания по реда на чл. 404 от КТ за преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, допуснати от работодателите при изпълнение на задължението им да изплащат точно и своевременно полагащите се трудови възнаграждения на наетите на работа работници и служители. По делото липсват данни за прекратяване на трудовото правоотношение между "Скорпи - М" ЕООД, гр. София и Петя Валериева Иванова, назначена на длъжност "продавач-консултант" в магазин в гр. Своге. Според жалба вх. № 0092-10293/12.09.2012 г., инициирала административното производство, Петя Валериева Иванова е в неплатен отпуск и трудовото правоотношение не е прекратено на законово основание. С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че оспореният акт за прилагане на принудителни административни мерки на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Като е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд - София област е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,