Решение № 86 от 9.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2404/2008 г.

Решение № 86 от 9.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2404/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 385/23.09.2008 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК. Касационно обжалване на въззивно решение № 38/27.02.2008 г. по гр. д. № 1055/2007 г. по описа на Великотърновския окръжен съд в частта му по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 КТ, по касационна жалба от "НЕК" АД - П. "Я" - София.

Допуснато е касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 КТ по отношение на ответника по исковата молба и касационен жалбоподател в настоящото производство - П. "Я" при "НЕК" АД - София.

Касационното обжалване е допуснато поради противоречива практика на ВКС по процесуалноправни въпроси, изразяващи се според касационния жалбоподател в това, че въззивната инстанция е дала ход и решила спора, без преди това да бъдат валидирани действията, извършени в първата инстанция без участие на страни по делото, както и че съдът е допуснал изменение на иска чрез прибавяне във въззивното производство. Обжалването е допуснато и по материалноправни въпроси за наличието на предпоставки за законосъобразност на уволнението поради съкращаване в щата, както и от кой момент трудовото правоотношение се прекратява.

В обжалваното решение Великотърновският окръжен съд е приел, че работодател на ищеца е ответникът по исковата молба - П. "Я" при "НЕК" АД - София, тъй като с него е сключен и прекратен трудовият договор. Прието е, че уволнението на процесното основание е извършено преждевременно, тъй като издадената от работодателя заповед за съкращаване в щата съвпада с издаването на заповедта за уволнение.

С решение № 961/28.11.1991 г. по гр. д. № 789/1991 г. на ВКС, III г. о., е прието, че прекратяването на трудовия договор се извършва най-рано в деня на връчването на заповедта или отправяне на предизвестието на работника, но не и по-ранна дата.

С решение № 1291/01.02.1995 г. по гр. д. № 1010/1994 г. на ВКС, III г. о., че уволнението е законосъобразно, когато основанието за прекратяване на трудовия договор е налице към момента на връчване на заповедта за уволнение.

Останалите представени по делото решения са неотносими към въпроса за момента на прекратяване на трудовия договор с оглед наличието на основанието за уволнение.

Върховният касационен съд, състав на IV г. о., намира, че приетото в обжалваното решение относно момента на прекратяване на трудовото правоотношение не противоречи на представените решения, поради което не е налице хипотезата на противоречива практика по поставения въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Нещо повече, разглеждания от окръжния съд въпрос се отнася до момента на издаване на заповедта за уволнение, а не за момента на връчване на последната на работника или служителя, който е предмет на обсъждане в представените решения.

Не е налице и изложеното по процесуалноправните въпроси с оглед цитираните т. 9 и т. 17 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Не е налице конституиране на нови страни във въззивното производство, нито е допуснато изменение на иска. Не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По въпроса за точното приложение на закона относно законосъобразността на уволнението поради съкращаване на щата с оглед момента на прекратяване на трудовото правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 2 КТ Т. договор се прекратява:

1. при прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието;

1. при неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на съответната част от срока на предизвестието;

1. при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора.

Трайната и непротиворечива съдебна практика категорично изисква да е налице основанието, въз основа на което се прекратява трудовия договор към момента на прекратяването по смисъла на чл. 335, ал. 2 КТ.

В касационната жалба се твърди, че въззивната инстанция неправилно е приложила материалния закон. Заповед № 534/21.11.2006 г., с която е извършено съкращаването в щата, в сила от датата на издаването й, предхожда по време заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение. Тъй като трудовият договор е прекратен в хипотезата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ на 22.11.2006 г. не е налице приетото от въззивната инстанция, че прекратяването на трудовия договор е незаконно, поради издаването на заповедта за уволнение преди извършването на съкращаване в щата.

С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че окръжният съд е обсъдил само този довод на ищеца, без да обсъди останалите наведени с исковата молба доводи за незаконосъобразност на уволнението, а именно изложени в точки 1-5 на лист втори от исковата молба, настоящата съдебна инстанция намира, че е налице хипотезата на чл. 293, ал. 3, хипотеза втора ГПК.

При новото разглеждане на делото от окръжния съд следва да се обсъдят всички наведени в исковата молба доводи за незаконосъобразност на уволнението.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3, хипотеза втора ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.