Определение № 183 от 24.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5650/2013 г.

Производството е образувано по касационна жалба от В. И. Г. и С. И. Г., двамата от [населено място], приподписана от процесуален представител адв.М., срещу решение от 17.04.2013г., постановено по гр.д.№782/2012г. на Благоевградски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 18.06.2012г. по гр.д.№453/2011г. на Районен съд – Сандански са отхвърлени предявените от В. И. Г. и С. И. Г. искове с правно основание чл.232, ал.2, пр.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЗД, чл.233 ЗЗД и чл.92 ЗЗД и е допуснато до касационно обжалване. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, намира следното: С обжалваното въззивно решение след отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част, са отхвърлени предявените от В. И. Г. и С. И. Г. срещу И. С. Л. искове за заплащане на сумата 5600лв. – неплатена наемна цена за месеците от септември 2010г. до март 2011г. вкл., по договор за наем на недвижим имот от 01.01.2010г.; на сумата 448лв. – неустойка за забавено плащане на наемната цена за посочените месеци и за връщане на отдадения с договора за наем недвижим имот, представляващ кафе-ресторант в [населено място]. Пред Връховния касационен съд, ОСГТК е образувано производство по тълк.д.№7/2013г., предмет на което е въпросът: „дължи ли се неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато договорът е развален поради виновно неизпълнение на длъжника”. Поставеният правен въпрос е от значение за изхода на делото. С оглед на това производството по настоящото дело следва да се спре на основание чл.292 ГПК до приключване на производството по тълкувателното дело. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IІІ г.о.