Определение № 3291 от 06.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 2526/2022 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 от ГПК. Образувано е по молба вх. № 17895/21.10.2024г. на Гаранционен фонд. В молбата е изложено, че с определение № 354 от 01.08.2022 по ч.т.д. № 1707/2022г. на ВКС, ТК, е било спряно изпълнението на решение № 796 от 01.06.2022г. по в.гр.д. № 1081/2022г. на Апелативен съд – София в частта, с която, като е отменено решение № 267034 от 20.12.2021г. по гр.д. № 13783/2019г. на Софийски градски съд, Гаранционен фонд е осъден да заплати на А. Ж. Р., на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б.“а“ от КЗ (отм.), сумата от 60 000 лева, със законната лихва за забава от 29.03.2019г. до окончателното плащане. Във връзка със спирането на 28.07.2022г. от Гаранционен фонд е била внесена гаранция от 60 000 лева. С решение от 15.08.2024г. по настоящото дело въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – София. Отпаднала е необходимостта от внесената гаранция, при което се иска възстановяване на сумата от 60 000 лева по посочена от Гаранционен фонд банкова сметка. А. Ж. Р. не е дала становище по искането. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение, намира молбата неоснователна. Съгласно чл. 282, ал. 5 от ГПК, за да бъде освободено внесено обезпечение, е необходимо искът да бъде отхвърлен или производството по делото, изпълнението по което се обезпечава, да бъде прекратено. В случая тези предпоставки липсват. С решение № 138 от 15.08.2024г. по т.д. № 2526/2022г. на ВКС, ТК, І т.о., е било отменено решение № 796 от 01.06.2022г. по в.гр.д. № 1081/2022г. на Апелативен съд – София включително в частта, с която след отмяна на решение № 267034 от 20.12.2021г. по гр.д. № 13783/2019г. на Софийски градски съд е бил уважен частично искът по чл. 288, ал. 1, т. 2, б.“а“ от КЗ (отм.) на А. Ж. Р. срещу Гаранционен фонд, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Възстановена е била висящността на спора по иска по чл. 288, ал. 1, т. 2, б.“а“ от КЗ (отм.), но искът не е бил отхвърлян, нито производството по него е било прекратявано. Поради това не е отпаднала необходимостта от обезпечението - удовлетворяване на паричното притезание на ищцата, така както функцията на обезпечението е конкретизирана в мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015г. по тълк. дело № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС. В същия смисъл и в сходни хипотези е трайната практика на ВКС, обективирана в определение № 133 от 27.04.2018г. по гр.д. № 322/2017г. на ВКС, ГК, ІV го., определение № 110 от 05.04.2019г. по т.д. № 205/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 68 от 25.02.2020г. по гр.д. № 1255/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение № 50016 от 25.01.2023г. по т.д. № 1596/2021г. на ВКС, ТК, І т.о. и др. Воден от горното съдът