Определение № 211 от 26.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1428/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК вр. чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. В. И. и И. Д. И. срещу определение № 2600277 от 11.02.2021г. по в.ч.гр.д. № 551/2020г. на Варненски апелативен съд, с което на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, е изменено в частта за разноските постановеното по делото определение № 260027 от 18.01.2021г., като са намалени присъдените в полза на жалбодателите разноски в размер на 1 100 лв., съставляващи хонорар за един адвокат в частното въззивно производство, до минималния размер от 200 лв. на адвокатското възнаграждение по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Жалбоподателят поддържа недопустимост на атакуваното определение в производството по чл. 248 ГПК поради несвоевременно направено искане за намаляване на адвокатското възнаграждение, а евентуално го намира за неправилно поради налична фактическа и правна сложност на разрешения правен спор. Твърди, че апелативният съд се е произнесъл по недопустима молба, защото ответната страна е следвало да заяви възражението си за прекомерност на адвокатското възнаграждение най - късно до закритото заседание на съда, в което е постановено определението, чието изменение в частта за разноски е поискано, като неположената от нея дължима грижа не следва да бъде компенсирана в производството по чл. 248 ГПК. Оспорва извода на апелативния съд за липса на фактическа и правна сложност по отношение на производството, което има за предмет процесуален въпрос, по който е налице противоречива практика на ВКС. Претендира сторените в настоящото производство съдебни разноски, като релевира възражение за прекомерност на направените от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение. Ответниците по частната жалба - Х. М. Х., М. Х. Х. и Д. Х. Х., подават писмен отговор, в който поддържат становище за неоснователност на същата. Молят да им бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски, като също предявяват възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК досежно адвокатското възнаграждение, платено от касаторите. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивен съд по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК, с което за първи път апелативният съд се е произнесъл по молба с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на въззивното му определение в частта за разноските, т.е. тя е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. В. ч. гр. д № 551/2020г. на Варненския апелативен съд, в което е постановено обжалваното определение, е образувано по частна жалба на Х. М. Х., М. Х. Х. и Д. Х. Х. срещу определение № 260675 от 20.11.2020г. по гр.д. № 1029/2020г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молба за изменение на постановеното от окръжния съд като първа инстанция решение, с което е отхвърлен предявен иск по чл. 135, ал. 1 и ал. 3 ЗЗД, в частта досежно разноските. С определение № 260027 от 18.01.2021г. по в.ч. гр.д. № 551/2020г., Варненският апелативен съд е оставил частната жалба без уважение и според този изход на частното производство е осъдил частните въззивници да заплатят на ищците Д. и И. И. сумата 1 100 лв., съставляваща разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в частното въззивно производство. Препис от последното определение е връчен на Х. М. Х., М. Х. Х. и Д. Х. Х. на 22.01.2021г., като в срока за обжалването му, с молба от 26.01.2021г., същите са поискали на основание чл. 248 ГПК изменението му в частта за разноските, основано на направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. С обжалваното определение, Варненски апелативен съд е счел молбата с правно основание чл. 248 ГПК за допустима, тъй като е основана на релевирано за първи път възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, което не е могло да бъде направено в по-ранен момент, и за основателна поради липсата на фактическа и правна сложност на частното въззивно производство и наличието на съдебна практика по процесуалния въпрос, наведен от въззивниците, при което е изменил определението си от 18.01.2021г. в частта за разноските, като е присъдил минималния размер на адвокатското възнаграждение, посочен в чл. 11 вр чл. 7, ал. 1, т. 7 Наредба № 1 на ВАдвС, възлизащ на 200 лв.. Настоящият съдебен състав намира за правилен извода на съда, че молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на определението от 18.01.2021г. досежно разноските е допустима. Съгласно безпротиворечивата практика на ВКС, когато производството пред съответната инстанция приключва без проведено открито заседание, какъвто е настоящият случай, ищецът / въззивникът в срока за обжалване на постановения акт или в едномесечен срок от постановяването му, ако актът е необжалваем, може по реда чл. 248 ГПК да релевира за първи път възражение с правно основание чл.78 ал. 5 ГПК за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. Това е така, защото препис от отговора на жалбата не се връчва на жалбоподателя, при което първият възможен за последния момент, в който може да се запознае с искането на насрещната страна за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и да упражни правото си на възражение срещу прекомерния размер на това възнаграждение, е след постановяване на съдебния акт, с който то е присъдено и връчване на препис от същия, когато той подлежи на обжалване. В гореизложения смисъл са: определение № 191 от 23.04.2015г. по ч.гр.д. № 1361/2015г. на ВКС, I г.о., определение № 247 от 25.08.2015г. по гр.д. № 413/2015г. нa ВКС, I г.о., определение № 154 от 13.06.2016г. по ч. гр. д № 5841/2015г. на ВКС, I г.о., определение № 314 от 22.11.2016г. по гр.д. 156/2016г. на ВКС, III г.о. и др.. Правилен е и изводът на Варненски апелативен съд за отсъствие на фактическа и правна сложност на делото с оглед на това, че предмет на частното въззивно производство е процесуалния въпрос за наличието на основания за изменение на първоинстанционното решение, в частта за разноските за един адвокат в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК, по който е формирана многобройна безпротиворечива съдебна практика. С оглед изхода на настоящото частно производство, касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по частната касационна жалба, общо, сумата 300 лв., съставляваща хонорар за един адвокат в настоящото производство, намален по направеното от касаторите възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК до минималния размер, визиран в чл. 9, ал. 1 Наредбата за минилните размери на адвокатските възнаграждения. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,