Решение № 7228 от 26.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 913/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. С. М. от гр. Пловдив срещу Решение № 10035 от 13.11.2025 г. на Административен съд - Пловдив по адм. дело № 1252/2025 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ рег. № 444з-162/02.06.2025 г. на началника на Пето районно управление (РУ) при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Пловдив за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба са наведени оплаквания, че съдът не е съобразил правните последици на влязло в сила съдебно решение, с което е отменено отнемането на валидно разрешение за оръжие, и неправилно е приел, че следва да се проведе ново административно производство, вместо да се възстанови предходното правно положение чрез връщане на разрешението. Сочи се, че административният орган е действал в противоречие със закона, като е унищожил процесното разрешение, не го е възстановил въпреки влязлото в сила съдебно решение и неправомерно е инициирал ново административно производство. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяна на съдебното решение и прогласяване на нищожност на акта, евентуално – отмяна на акта. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции по приложен списък. Ответникът по касационната жалба – началникът на Пето районно управление (РУ) при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Пловдив, чрез процесуалния си представител представя писмен отговор за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на касационния жалбоподател. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на К. С. М. срещу отказ рег. № 444з-162/02.06.2025 г. на началника на Пето РУ при ОД на МВР – Пловдив за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси по заявление УРИ 444000-2532/18.03.2025 г. От събраните по делото доказателства се установява, че със Заповед peг. № 444з-225 от 11.09.2024 г. на ВДП началник на Пето РУ при ОД на МВР – Пловдив е отнето издадено разрешение на К. С. М. за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси № 20150096210, валидно до 29.01.2028 г. и са иззети 1 бр. късо нарезно огнестрелно оръжие, пистолет „Глок 43х“, кал. 9х19мм, № BVZF087 и револвер „Рюгер“, кал. 38Sp № 543-01921 и боеприпасите към тях. Посочената заповед е отменена с Решение № 1470 от 17.02.2025 г. на Административен съд - Пловдив по адм. дело № 2437/2024 г., влязло в сила на 07.03.2025 г. На 18.03.2025 г. М. е подал заявление УРИ 444000-2532/18.03.2025 г. за издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана. На 24.04.2025 г. М. е подал заявление УРИ 444000-3834/24.04.2025 за връщане на предходното разрешение и иззетото оръжие. Към заявлението е приложен препис от цитираното по-горе съдебно решение. В случай че разрешението е унищожено, се иска издаването на дубликат. Административното производство е приключило с процесния отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). В отказа се сочи, че е постановен по заявление УРИ 444000-2532/18.03.2025 г. По-късно подаденото заявление от 24.04.2025 г., както и съдебното решение, на което се основава, не са обсъдени в административния акт. При проверка на законосъобразността на административния акт съдът е установил, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. По делото е безспорно установено, че Заповед peг. № 444з-225 от 11.09.2024 г. на началника на Пето РУ при ОД на МВР – Пловдив, с която е отнето Разрешение № 20150096210 за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси и е иззето оръжието, е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила Решение № 1470 от 17.02.2025 г. на Административен съд - Пловдив по адм. дело № 2437/2024 г. По делото е представен заверен препис на съдебното решение с отбелязване, че същото е влязло в сила на 07.03.2025 г., т.е. преди подаване и на двете заявления от лицето. Безспорно е установено също така, че разрешението е със срок на валидност до 29.01.2028 г., т.е. към момента на сезиране и произнасяне на административния орган срокът на валидност не е бил изтекъл. Съгласно чл. 177, ал. 1, изр. второ от АПК ако оспореният индивидуален административен акт бъде отменен или изменен, съдебното решение има действие по отношение на всички. Това съдебно решение има конститутивно действие и отменя административния акт с обратна сила - от датата на издаването му (ex tunc), като породените от административния акт последици отпадат, считано от същата дата. От изложеното следва, че административният орган се е произнесъл с отказ при наличие на влязъл в сила благоприятен административен акт по същия въпрос (Разрешение № 20150096210 за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси, валидно до 29.01.2028 г.), което е недопустимо - чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, тъй като влезлият в сила административен акт се ползва със стабилитет. Действително лицето е подало искане за издаване на ново разрешение. Но още преди да се произнесе органът, лицето е подало още едно заявление, с което е поискало да му бъде върнато предходното разрешение и иззетото оръжие, а ако разрешението е унищожено – да бъде издаден дубликат. При наличие на две заявления от едно и също лице, с които се правят противоречиви искания, административният орган е следвало да изясни действителната воля на заявителя, като отчете и действието на влязлото в сила съдебно решение. Дори разрешението да е унищожено физически, както се твърди от административния орган, този факт не представлява основание за провеждане на нова процедура за издаване на ново разрешение, а е следвало органът да извърши проверка дали има основание за издаване на дубликат. По изложените съображения при издаването на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са основание за неговата незаконосъобразност по чл. 146, т. 3 АПК. Съдебното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отмяна на административния акт и изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне. При новото произнасяне органът следва да даде указания до лицето да уточни кое от двете заявления поддържа и в случай на редовност и допустимост на искането – да се произнесе по неговото същество мотивирано, като обсъди всички релевантни факти и обстоятелства, включително соченото от лицето съдебно решение. При този изход на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени за двете инстанции разноски в общ размер на 1 152,19 евро, от които: 35,79 евро държавна такса и 600 евро адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, 5,11 евро държавна такса и 511,29 евро адвокатско възнаграждение за първата инстанция. Възражението за прекомерност е неоснователно. Договореният и платен размер съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на обема и естеството на предоставената правна помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение