Решение № 8347 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3744/2017 г.

Решение № 8347 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3744/2017 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на гл. ХII от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. при ЦУ на НАП срещу решение № 214/16.02.2017 г. на Административен съд П. по адм. д. № 2308 по описа за 2016 г., в частта му, с която е отменен и изменен РА № Р-16002115009576-091-001/20.06.2016 г., издаден от орган по приходите към ТД на НАП-П., в частта, потвърдена с Решение № 619/09.09.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" - П. Касаторът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. счита, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на РА в съответната част. Претендира разноски. О. Р. С. М., чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски за двете инстанции. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, прие за установено следното: С оспорения пред Административен съд П. ревизионен акт са установени в тежест на Р. С. М. за дейността и като едноличен търговец допълнителни задължения както следва: ДДС в размер на 52658.46 лв. за периодите от 15.06.2011 г. до 31.12.2013 г. и лихви в размер на 20253.03 лв., годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2011 г. - главница 7974,14 лв. и лихва 3363,12 лв., годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2012 г. - главница 6130,75 лв. и лихва 1957,02 лв., както и здравно-осигурителни авансови и окончателни вноски за 2010-2012 г. През ревизираните периоди Р. С. М. в качеството и на ЕТ "Р. С.", гр. М. е извършвала търговия на дребно в магазин за хранителни стоки и магазин за промишлени стоки в гр. М., като не е регистрирана по ЗДДС и се облага с патентен данък по ЗМДТ. При ревизията е установено наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК -данни за укрити приходи или доходи. Констатирано е, че ревизираното лице като ЕТ е посочено като получател по неосчетоводени от него фактури за доставени хранителни стоки, безалкохолни напитки, захарни изделия и др. от "Д. Н." ОООД, "Сигнал 2" ООД, ЕТ "М. П.", "З. 1" ЕООД, ЕТ "А. А.", "Вини стил - С" ООД, "О. Б." ЕООД, "Хари 93" ООД, "Пандея" ООД и ЕТ "Виктори ЧАМ", като при проверките доставчиците са потвърдили издаването на фактурите, включването им в дневниците за продажби и начисляването на ДДС, както и са заявили доставяне на стоките в обекта на доставчика. Разплащането е извършено в брой. Доставените стоки не са били налични към края на съответната година при ревизираното лице. В хода на ревизията е счетено, че не са осчетоводени получени доставки на стоки и последващата им реализация, което е довело до достигане на задължителния оборот за регистрацията по ЗДДС и за възникване на задължения по ЗДДФЛ и ЗДДС. Прието е, че търговецът отговаря на изискванията за задължителна регистрация с достигнат облагаем оборот към 31.05.2011 г. в размер на 51262,64 лв., като поддържа оборот над 50 хил. лв. до м. 11.2013 г. вкл., предвид което е следвало да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС най-късно до 14.06.2011 г. За периодите от 15.06.2011 г. до 31.12.2013 г., включени в обхвата на ревизията по ЗДДС, органите по приходите са приложили разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС /изм. ДВ, бр. 63 от 2006 г./ за определяне на данъчните задължения на лицето. На основание чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 122, ал. 2 от ДОПК, е определена данъчна основа за облагане с ДДС на облагаемите доставки за данъчните периоди от 15.06.2011 г. до 31.12.2013 г., формирана на база декларираните от лицето извършени продажби и установените при ревизията неотчетени продажби на стоки на 31.12 на всяка една от ревизираните години, вследствие неосчетоводени фактури за покупки на стоки. Средната надценката била определена на база на декларирани данни от лицето в ГФО. Датата на данъчното събитие е определена към 31.12. на съответната година. При ревизията е констатирано, че стойността на неотчетените покупки по години е както следва: за 2010 г. са общо в размер на 5 540,80 лв., за 2011 г. са общо в размер на 61 186,54 лв., за 2012 г. са общо в размер на 52 622,31 лв., за 2013 г. са общо в размер на 27 843,02 лв. Органите по приходите са приели, че стоките са реализирани с прилаганата от лицето средна надценка за ревизираните периоди и приели, че не са отчетени приходи от последващите продажби на хранителни стоки, козметика, перилни препарати и други по години, както следва: за 2010 г. неотчетени приходи общо за 11 384,13 лв., за 2011 г. неотчетени приходи общо за 113 066,61 лв., за 2012 г. неотчетени приходи общо за 104 144,81 лв., за 2013 г. неотчетени приходи общо за 33 896,00 лв. В резултат на това и като е приспаднат внесения от лицето патентен данък, е определен размерът на данъка по ЗДДФЛ. Съответно е приложена и разпоредбата на чл. 124а от ДОПК и е преминато към установяване на окончателния размер на осигурителния доход, върху който се дължат здравни вноски. В съдебното производство е изслушана съдебно-графологическа експертиза, чието заключение е, че само на три от процесните фактури подписът за получател е изпълнен от Р. М. Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено на база резултатите от съдебно-графологичната експертиза, като са изключени фактурите без подпис и тези които не са подписани от жалбоподателката, е определена данъчна основа за облагане. Според вещото лице към нито един момент от процесния период облагаемият оборот не е достигнал размер, изискващ регистрация по ЗДДС. Н. е констатирано и задължение по ЗДДФЛ. При тези фактически констатации, съдът е счел, че липсват доказателства за реално осъществени стопански операции по неподписаните от жалбоподателя фактури, тъй като получаването на стоките не е установено надлежно от администрацията при обосноваване на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Единствено по отношение на подписаните от Р. М. фактури е прието, че са налице доставки, но това не се отразява на крайния резултат от спора. Позовавайки се на събраните доказателства съдът е счел, че към нито един момент от процесния период облагаемият оборот на ЕТ не е достигнал размер за възникване задължението за регистрация по ЗДДС. К. извод е за частична основателност на жалбата на ревизираното лице, като РА е отменен в частта по ЗДДС и ЗДДФЛ и съответните лихви и изменен в частта за осигурителните вноски. РА е потвърден в частта относно авансовите вноски за ЗО за 2010 г. и лихвите за авансови вноски за ЗО за 2011-2013 г., като в тази част, както и в частта за намаления раземр на окончателни вносики за ЗО за 2011 г. и лихви върху тях не е подадена касационна жалба от ревизираното лице и решението е влязло в сила. Касационната жалба е неоснователна. Решението в обжалваната част е правилно. Не са налице допуснатите нарушения, съставляващи касационни основания - необоснованост, съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Доказването на облагаема доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС е обвързано със същия доказателствен стандарт като този, при който ревизираните лица следва да доказват съществуването и реалността на изпълнението на определени сделки, с цел признаване право на приспадане на данъчен кредит. В този смисъл е константната практика на ВАС. Това означава, че освен процесните фактури, следва да се установи наличие на договори, приемо-предавателни протоколи, констативни протоколи, стокови разписки, доказателства за транспорт и всякакви други доказателства за съществуването и реализирането на стопански операции, каквито съдът изследва винаги във връзка с признаване правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото за съществуването на облагаема доставка следва да бъде доказано прехвърляне на правото на собственост върху стоките. След като се касае за продажба на родово определени вещи, органите по приходите е следвало да обосноват констатациите си с доказателства за транспортиране и предаване на стоката. Евентуалните последващи продажби на същата, в резултат на които са били укрити приходи, също са подлежали на доказване. Въпреки писмените обяснения на представляващите дружествата, че стоките, предмет на фактурите, са били транспортирани до търговския обект на ревизирания едноличен търговец, за реалното извършване на транспорта не са представени надлежни доказателства, включително пътни листа и товарителници, установяващи доставянето на стоката до обект на ревизираното лице. В хода на ревизията не са били събрани и никакви доказателства за реалното предаване на стоката, като приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и др. Подписът на ревизираното лице по принцип не е изискуем реквизит на фактурата от гледна точка на съществуването на данъчен документ по смисъла на чл. 71, т. 1 ЗДДС, но само фактурата не доказва реално предаване на стоките. Фактурирането само по себе си не означава, че е налице доставка на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Никоя от фактурите не индивидуализира стоките, липсват данни за експедиция, транспортиране, съхраняване. Освен доказателства за реално извършване на доставките, липсват и всякакви доказателства за последваща реализация на стоките, съответно за получаване на приходи от такава реализация. При събиране на доказателства в тази насока органите по приходите не са спазили принципа на служебното начало и принципа на истинността, задължаващи ги да съберат всички относими към спора доказателства служебно, с цел пълно изясняване на фактическата обстановка. В хода на съдебния процес също не са били ангажирани никакви доказателства в тази насока. ВАС многократно се е произнасял, че презумптивна доказателствена сила при ревизия по чл. 122 и сл. ДОПК имат само обоснованите констатации на РА, още повече в случаите на укрити приходи, при които се припокриват процесуалните и материално-правни предпоставки за процесното облагане. По тези съображения съдебното решение е правилно. Не е възникнало основание за задължителна регистрация и съответно за начисляване на ДДС. Н. са налице и укрити приходи от продажба на стоките по процесните фактури. Съответно не възниква и основание за допълнително начисляване на здравно-осигурителни вноски. По изложените съображения решението в обжалваната част следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация са присъдени разноски за първоинстанционното производство, а за настоящата инстанция следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 1715 лв, съгласно представените доказателства и списък. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение