Решение № 21 от 23.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2014 г.

Решение № 21 от 23.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 247 от ГПК. Образувано е въз основа на постъпилата от касатора [фирма] [населено място], представлявано от управителя С. - П., молба за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 202 от 12.12.2014 г. по гр. д. № 1298 по описа за 2014 г. на Върховен касационен съд, състояща се в неправилно определяне на крайния размер на присъдените суми, който според молителя следва да бъдат за М. Х. Н. вместо 42 380 лв. - 29 100 лв., за всяка една от двете - С. К. Б. и М. К. М. вместо по 42 380 лв. - по 36 600 лв., за М. Р. Л. и за Н. Н. вместо по 49 000 лв., съответно по 29 000 лв. и 45 000 лв. Тези корекции се налагат тъй като съдът след като е определил размер на обезщетение от 70 000 лв., който следва да бъде намален с 30% съпричиняване, неправилно е приспаднал от получените суми само по 6 720 лв. /размер на получено застрахователно обезщетение/, вместо да приспадне сумите, до които след първоначалната касация съдът е обявил за влязло в сила съответния размер на присъдено обезщетение за всеки един от ищците. Алтернативно - ако съдът не уважи искането с правно основание чл. 247 от ГПК, молителят прави искане по чл. 251 от ГПК за тълкуване на постановения акт, което счита, че е необходимо във връзка с предстоящото му изпълнение. За постъпилата молба - на противните страни е изпратено съобщение и в определения срок е получен отговор от процесуалния им представител, с което я оспорват като неоснователна и недоказана. Желаят да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед направеното искане за поправка, преценявайки, че не е необходимо разглеждането му в открито съдебно заседание, след справка по материалите на делото, намира същото за основателно. Съображенията: М. Х. Н., С. К. Б., М. К. М., М. Р. Л. и Н. Н. са предявили срещу [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 200 от КТ за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния съответно съпруг, баща и син К. Н. в размер на по 80 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането 17.05.2011 г. С решение № 726 от 19.06.2012 г. по гр. д. № 3581/11 г., след като е приспаднал сумите от по 6 720 лв., които застрахователя е изплатил като обезщетение на наследниците, В. е присъдил сумите от по 13 280 лв. за М. Х. Н., от 5 780 лв. за С. К. Б., от 5 780 лв. за М. К. М., от 20 000 лв. за М. Р. Л. и 4 000 лв. за Н. Н. - обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането, като е отхвърлил претенцията в останалата част до 80 000 лв. Така постановения акт е бил потвърден от въззивния съд с решение № 355 от 18.10.2012 г. по гр. д. № 999/2012 г. на В. Това въззивното решение е отменено с решение № 191 от 25.07.2013 г. по гр. д. № 63/13 г. ВКС в частта, с която е потвърдено решение № 726 от 19.06.2012 г. по гр. д. № 3581/11 г. на В. в частта за частично отхвърляне на предявените искове по чл. 200 от КТ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди както следва: на М. Х. Н. за разликата между 13 280 лв. и 80 000 лв., на С. К. Б. за разликата между 5 780 лв. и 80 000 лв., на М. К. М. за разликата между за разликата между 5 780 лв. и 80 000 лв., на М. Р. Л. за 20 000 лв. и 80 000 лв. и на Н. Н. Л. за разликата между 4 00 лв. и 80 000 лв., в която част е върнал делото за ново разглеждане, а в останалата част решението е потвърдено. Следователно - след първото касационно обжалване, постановеният първоинстанционнен акт е влязъл в сила в частта, в която са присъдените сумите както следва - за М. Х. Н. 13 280 лв., за С. К. Б. 5 780 лв., за М. К. М. 5 780 лв., за М. Р. Л. 20 000 лв. и за Н. Н. Л. 4 00 лв. След постановената отмяна е постановен нов въззивен акт - решение № 469 от 2.10.2013 г. по в. гр. д. № 973/13 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което в полза на М. Х. Н. са присъдени още 50 000 лв., за С. К. Б. още 57 500 лв., за М. К. М. още 57 500 лв., за М. Р. Л. още 60 000 лв. и за Н. Н. Л. още 66 00 лв. Тези суми са присъдени след като съда е намерил за неоснователно възражението за наличие на "груба небрежност" и е определил обезщетение в пълния претендиран размер на майката на пострадалия и по 70 000 лв. за останалите. С решение № 202 от 12.12.2014 г. по гр. д. № 1298 по описа за 2014 г. /чиято поправка се иска/ ВКС е преценил на базата на ангажираните по делото доказателства като справедлив размер на обезщетение от по 70 000 лв. на всеки един от претендиращите и е извел извод за наличие на "груба небрежност" по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ. С определената й стойност от 30% е намалил размера на следващото се обезщетение, от което е приспаднал само получените суми от М. Х. Н., С. К. Б. и М. К. М. от по 6 720 лв. от застрахователя, след което присъдените суми са тях са по 42 380 лв., а за родителите на пострадалия от по 49 000 лв. Решението е постановено след като с определение № 586 от 29.04.2014 г. по чл. 288 от ГПК е допуснато касационно обжалване, с което е очертан предмета на касационно обжалване. Съдът се произнася по касационна жалба срещу частта от въззивния акт, с която частично са отхвърлени предявените искове по чл. 200 от КТ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди както следва за разликата до 80 000 лв. за М. Х. Н. над 13 280 лв., за С. К. Б. над 5 780 лв., за М. К. М. над 5 780 лв., за М. Р. Л. над 20 000 лв. и на Н. Н. Л. над 4 00 лв. Следователно - не е съществувало съмнение, че посочените като долна граница суми са присъдени и спорът е висящ над този размер до претендирания. Гореизложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че - при определяне на окончателния размер на дължимото обезщетение, като технически като не е приспаднал сумите, за които решението е влязло в сила, съдът е допуснал несъответствие между формираната в мотивите и изразена от него в диспозитива воля, което се дължи на техническа грешка. Грешката следва да бъде поправена, тъй като е от значение за страните. Подадената молба с правно основание чл. 247 от ГПК е основателна, тъй като промяната не би се отразила на вече формираната воля, касаеща съществото на спора досежно определения въз основа на ангажираните по делото доказателства справедлив размер на обезщетение от по 70 000 лв. на всеки един от претендиращите и на определения размер "груба небрежност" по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ. След приспадане на 30%, на всеки един от претендиращите остават по 49 000 лв. След приспадане на сумите, за които решението е влязло в сила, М. Х. Н. следва да получи още 35 720 лв., С. К. Б. - 43 220 лв., М. К. М. - 43 220 лв., М. Р. Л. - 29 000 лв. и Н. Н. Л. - 45 000 лв. Грешката е техническа /в пресмятането/, защото съдът е приспаднал изплатените като обезщетение суми от застрахователя, вместо да приспадне сумите, до които решението е влязло в сила, в които изплатените застрахователя суми вече са били отчетени. В резултат на това - следва постановения диспозитив да бъде поправен като присъдената в полза на М. Х. Н. сума вместо 42 380 лв. следва да се поправи на 35 720 лв., присъдената в полза на С. К. Б. сума вместо 42 380 лв. следва да се поправи на 43 220 лв., присъдената в полза на М. К. М. сума вместо 42 380 лв. следва да се поправи на 43 220 лв., присъдената в полза на М. Р. Л. сума вместо 49 000 лв. следва да се поправи на 29 000 лв. и присъдената в полза на Н. Н. Л. сума вместо 49 000 лв. следва да се поправи на 45 000 лв. Съответно следва да се поправи редакцията на дизпозитива в частите, с които се отменят и потвърждават съдебните актове. Или вместо постановения диспозитив, касаещ съществото на спора, следва да се чете следния диспозитив: ОТМЕНЯ въззивно решение № 469 от 2.10.2013 г. по в. гр. д. № 973/13 г. на Окръжен съд Велико Търново в отменителната му част и отмененото с него решение № 726 от 19.06.2012 г. по гр. д. № 3581/11 г. на РС Велико Търново в отхвърлителната му част, с които са присъдени обезщетения за неимуществени вреди по предявените искове с правно основание чл. 200 от М. Х. Н., С. К. Б., М. К. М., М. Р. Л. и Н. Н. Л. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място][жк] [улица] да заплати на М. Х. Н. ЕГН [ЕГН ], обезщетение по чл. 200 КТ за неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг К. Н. Н. в размер на още 35 720 лв./тридесет и пет хиляди и седемстотин и двадесет лева/, освен присъдените вече 13 280 лв. /или в общ размер 49 000 лв./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.05.2011 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска в останалата му претендирана част до 80 000 лв. ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място][жк] [улица] да заплати на С. К. Б. ЕГН [ЕГН ], обезщетение по чл. 200 КТ за неимуществени вреди от смъртта на нейния баща К. Н. Н. в размер на още 43 220 лв. /четиридесет и три хиляди двеста и двадесет лева/, освен присъдените вече 5 780 лв. /или в общ размер 49 000 лв./ ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.05.2011 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска в останалата му претендирана част до 80 000 лв. ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място][жк] [улица] да заплати на М. К. М. ЕГН [ЕГН ], обезщетение по чл. 200 КТ за неимуществени вреди от смъртта на нейния баща К. Н. Н. в размер на още 43 220 лв. /четиридесет и три хиляди двеста и двадесет лева/, освен присъдените вече 5 780 лв. /или в общ размер 49 000 лв./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.05.2011 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска в останалата му претендирана част до 80 000 лв. ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място][жк] [улица] да заплати на М. Р. Л. ЕГН [ЕГН ], обезщетение по чл. 200 КТ за неимуществени вреди от смъртта на нейния син К. Н. Н. в размер на още 29 000 лв. /двадесет и девет хиляди лева/, освен присъдените вече 20 000 лв. /или в общ размер 49 000 лв./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.05.2011 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска в останалата му претендирана част до 80 000 лв. ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място][жк] [улица] да заплати на Н. Н. Л. ЕГН [ЕГН ], обезщетение по чл. 200 КТ за неимуществени вреди от смъртта на неговия син К. Н. Н. в размер на още 45 000 лв. /четиридесет и пет хиляди лева/, освен присъдените вече 20 000 лв. /или в общ размер 49 000 лв./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.05.2011 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска в останалата му претендирана част до 80 000 лв. ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 469 от 2.10.2013 г. по в. гр. д. № 973/13 г. на Окръжен съд Велико Търново и решение № 726 от 19.06.2012 г. по гр. д. № 3581/11 г. на РС Велико Търново в останалата им ЧАСТ. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение