Определение № 7022 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6312/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 254, ал. 2 от АПК. Образувано е по частна жалба на Ц. И. П. срещу разпореждане № 773 от 12.05.2026 г., постановено по адм. дело № 202/2026 г. по описа на Административен съд - Враца, с което е отхвърлено искането й, в качеството на майка и законен представител на А. Ц. И., срещу неоснователни действия на директора на [заличен текст], гр. Бяла Слатина. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на разпореждането поради нарушение на материалния закон. Претендира се отмяната на разпореждането. Ответникът – директор на [заличен текст], гр. Бяла Слатина, в срока по чл. 232 от АПК изразява становище за неоснователност на частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Върховният административен съд /ВАС/, шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 254, ал. 1 от АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Враца е образувано по искане с правно основание чл. 250 и сл. от АПК, подадено от Ц. П., в качеството й на майка и законен представител на детето А. И., с което се иска да бъде разпоредено на директора на [заличен текст], гр. Бяла Слатина, преустановяване на незаконосъобразни фактически действия, изразяващи се в допускане на лице без представителна власт – директорът на [заличен текст] [населено място], Община Бяла Слатина, като законен представител на детето, включително чрез подписване на документи и участие в решения, свързани с неговото образование, както и да се задължи административният орган да възстанови положението преди извършване на незаконосъобразните действия. За да отхвърли искането съдът е приел, че действията, за които се иска прекратяване, се основават на закона и не са налице основания да се разпореди прекратяването им. Съдът приема също така, след като е била издадена заповед № ЗД/Д-РА-ВГ-010/18.02.2025г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Велинград, за която липсват доказателства да е спряно предварителното й изпълнение, то следва, че законен представител на А. И. е директора на [заличен текст], [населено място], който следва да участва във вземането на решения, свързани с неговото образование и развитие, поради което правилно и законосъобразно директора на [заличен текст], гр. Бяла Слатина, е допуснал И. Д. да действа като законен представител на детето във връзка с неговото образование в училището. Така постановеното разпореждане е правилно като краен резултат, но не по изложените в него мотиви. Разпоредбата на чл. 250 от АПК визира средство за защита на гарантирани от закона права и интереси, които са засегнати от фактически действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице. Този ред на защита не обхваща правни действия на органа, разписани изрично в закона. Изискването на нормата е да се извършват неоснователни фактически действия, които следва да бъдат прекратени, т. е. фактически действия, които не се основават на административен акт или на закона. Следователно, защитата по чл. 250, ал. 1 от АПК е защита срещу неюридически действия на административен орган, извършвани извън определените по закон правомощия на органа и непреустановени към момента на сезиране и произнасяне от съда. Разпоредбата дава възможност на всеки, който има правен интерес, да иска прекратяване на такива действия. За да е основателно искането по чл. 250 от АПК е необходимо наличието на визираните в нормата кумулативно изискуеми предпоставки, като една от тях е неоснователните фактически действия да се осъществяват към момента на търсената защита, респ. да не са преустановени. В конкретния случай обаче, от приложените по делото писмени доказателства и твърдяното в искането по чл. 250, ал. 1 от АПК, безспорно се установява, че искането на частния жалбоподател е без предмет, защото не са налице фактически действия, срещу които да бъде приложена защитата по чл. 250 от АПК, доколкото действията, защитата срещу които се търси, са били вече осъществени към момента на подаване на искането, към който и момент не се сочи да се извършва от страна на директора на [заличен текст], гр. Бяла Слатина, конкретно незаконосъобразно фактическо действие по отношение обучението на детето А. И.. Както вече беше посочено защитата по чл. 250 и сл. от АПК намира приложение само когато незаконосъобразните действия продължават да се осъществяват, тъй като целта на производството е преустановяването им чрез разпореждане на административния съдия. Ето защо този способ на съдебна защита е неприложим в случаите, когато неоснователните действия са прекратени или към момента на подаване на искането такива не се осъществяват. В конкретния казус, дори да се сподели тезата, че се касае за фактически действия на директора на [заличен текст], гр. Бяла Слатина, които частният жалбоподател поддържа, че са били незаконни, те вече са били осъществени към датата 02.05.2026 г., поради което няма как съдът да разпореди незабавното им прекратяване към тази дата. Ето защо, при съобразяване и на Тълкувателно решение № 6 от 17.12.2025 г. на ВАС по тълк. дело № 3/2024 г., ОСС, I и II колегия, съгласно което „При липса на която и да е от посочените кумулативни предпоставки, съдът издава акт, с който отхвърля искането.“, искането на Ц. П. по чл. 250 и сл. от АПК се явява неоснователно. Крайното заключение на административния съд е в този смисъл, поради което настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното разпореждане. Съдебният акт е правилен като краен резултат и следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,