Определение № 50207 от 11.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1940/2022 г.

ВКСI търговско отделение11.10.2023 г.докладчик Анжелина Христова

Диспозитив

ИЗМЕНЯ определение №50502/14.07.2023г., постановено по т.д. №1940/2022г. на ВКС, І т.о. като вместо „Осъжда Е. А. К., ЕГН [ЕГН] да плати на адв.В. В., САК сумата 6 038.40 лева- адв.възнаграждение с ДДС, на основание чл.38, ал.2 ЗА“ следва да се чете: ОСЪЖДА „Осъжда Е. А. К., ЕГН [ЕГН] да плати на адв.В. В., САК сумата 4 529.52 лева- адв.възнаграждение с ДДС, на основание чл.38, ал.2 ЗА“ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Съдът е сезиран с молба от Е. А. К., чрез адвокат Е.П. за изменение на постановеното по делото определение №50502/14.07.2023г. в частта за разноските, като вместо сумата 6 038.40 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС, на процесуалния представител на ответната страна да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1 ЗА в редуциран размер от 4 529.52 лева с ДДС /3/4 от минималния размер по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения/, на основание чл.9, ал.2 от същата наредба. Ответникът по молбата Ц. М. М., чрез адв.В. оспорва молбата, като излага съображения за неоснователността на искането. Настоящият съдебен състав констатира, че молбата за изменение в частта за разноските на постановеното по реда на чл.288 ГПК определение е подадена в законоустановения 1-месечен срок от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледано по същество искането е основателно. С постановеното по делото определение №50502/14.07.2023г. не е допуснато касационно обжалване на решение №649 от 04.05.2022г., постановено по гр.д. №965/2021г. на Апелативен съд- София, като е осъдена касаторката Е. А. К. да плати на адв.В. В., САК сумата 6 038.40 лева- адв.възнаграждение с ДДС, на основание чл.38, ал.2 ЗА. С отговора на касационната жалба адв.В. В.- процесуален представител на ответника Ц. М., претендира присъждане на разноски по реда на чл.38, ал.1, т.2 и т.3 ЗА, като сочи, че му се дължи сумата 6 038.40 лева с ДДС. Настоящият съдебен състав намира, че е определил завишен размер на дължимото възнаграждение на процесуалния представител на ответника, като не е съобразил, че производството е приключило с определение по чл.288 ГПК, т.е. от ответника по касация е подаден само отговор на касационната жалба. Дължимото възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА е в размер ѕ от минималното възнаграждение по чл.7, ал.2, пр.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията на ДВ, бр.68/31.07.2020г., действаща към момента на сключване на договора за безплатна правна защита и съдействие/, съгласно чл.9, ал.2 от същата наредба или сумата 4 529.52 лева с ДДС. Предвид изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение

Цитирани разпоредби

8