Решение № 287 от 5.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1299/2013 г.

Решение № 287 от 5.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1299/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на "К. Б ЕООД енд Ко" КД срещу решение № 648 от 8.11.2012 г., постановено по в. гр. д. № 891 по описа за 2012 г. на Русенския окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 927 от 17.05.2012 г. по гр. д. № 12136 по описа за 2011 г. на Русенския районен съд за отмяна на дисциплинарното уволнение на М. С. А., за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на касатора да му заплати 5 043,36 лв. обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода от 3.06.2010 г. до 3.12.2010 г. Касаторът твърди, че решението на Русенския окръжен съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Ответникът по жалбата М. А. я оспорва и моли настоящата инстанция да остави в сила обжалваното решение. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна/ответник по делото/, в срока по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, постановено по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 688 от 3.06.2013 г. по настоящото дело на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК относно приложението на разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от КТ. Конкретният въпрос е дали работодателят е спазил процедурата по чл. 193, ал. 1 от ГПК, когато искането за даване на обяснение е връчено на работника или служителя, той е бил в продължителен отпуск по болест, но не е имало пречка да представи устни или писмени обяснения. В постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения № 379 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 410/2009 г. на IV ГО и № 137 от 2.03.2010 г. по гр. д. № 20/2009 г. на IV ГО на ВКС са дадени задължителни разяснения кога е осъществен фактическият състав на чл. 193, ал. 3 от КТ. Съгласно чл. 193, ал. 3 от КТ разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ не се прилага, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина. Нормата обхваща случаите, при които работникът или служителят след поискване не е дал обяснения, въпреки че е разполагал с необходимото време и възможност. Продължителният отпуск по болест след получаване на искането за обяснения относно дисциплинарното нарушение не лишава работника или служителя от време и възможност да даде такива обяснения писмено и да ги изпрати до работодателя по пощата, по факс, чрез приносител или по други начини. След като работникът или служителят не се е възползвал от тази възможност, следва да се приеме, че обясненията не са дадени по негова вина и работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 от КТ, поради което разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ не се прилага. Именно такъв е и настоящият случай. На служителя е била връчена на 16.03.2010 г. покана да се яви на 22.03.2010 г. в сградата на работодателя, за да даде обяснения за дисциплинарното нарушение. Според приетите по делото болнични листове към момента на получаване на искането до 2.07.2010 г. той е страдал от заболяване, засягащо рамото и ръката, заради което му е предписан домашно-амбулаторен режим на лечение. Определеният режим и констатираното заболяване не са представлявали пречка за личното явяване на служителя на 22.03.2010 г., за изпращането на пълномощник на тази дата на посоченото от работодателя място или за написването и изпращането на писмени обяснения относно нарушението. Служителят обаче не е предприел такива действия, поради което следва да се приеме, че обяснения не са дадени по негова вина, следователно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ не се прилага и дисциплинарното наказание не може да бъде отменено, без спорът да бъде разгледан по същество. Като е приел обратното, Русенският окръжен съд е постановил решение, което е неправилно поради противоречие с материалния закон /чл. 193, ал. 3 от КТ/ и затова следва да бъде отменено. Делото трябва да бъде върнато на друг състав на същия съд, който да се произнесе по съществото на спора дали служителят е извършил дисциплинарното нарушение, заради което е наложено наказанието. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение