Определение № 264 от 22.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 487/2022 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на З. А. К. против определение № 593/17.12.2021 г. по гр.д.№ 471/2021 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е спряно производството по делото, до приключване на НОХД № 222/2021 г. по описа на Габровски окръжен съд, с влязъл в сила съдебен акт. Жалбоподателката оспорва правилността на определението на съда, постановено на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, като отрича връзка на преюдициалност между двете дела. Последното основава на довод за липса на висящо наказателно производство, тъй като е налице единствено внесен в съда обвинителен акт срещу делинквента, без да е даден ход на разпоредително заседание. Позовава се и на това, че присъденото в наказателното производство не във всички случаи би имало значение за гражданскоправния спор по иска, с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ, тъй като дори да не би съставлявало престъпление, деянието може да реализира фактическия състав на деликт, като всички елементи на непозволеното увреждане – ирелевантно осъществяват ли и престъпен състав - могат да бъдат установени и в производството по чл.432 КЗ, с прилагане презумпцията за вина. Следователно, гражданската отговорност на делинквента би могла да бъде ангажирана и въпреки оправдателна присъда, а тази на застрахователя е функционално обусловена от същата. Ответната страна - ЗК „Лев Инс„ АД – оспорва частната жалба, позовавайки се на съдебната практика и отричайки, че за квалификацията „висящ наказателен процес„ не е достатъчно внасянето на обвинителния акт в съда. Достатъчно за възприетата от съда преюдициалност, според застрахователя, е обстоятелството, че е оспорил наличието на противоправно и виновно поведение от страна на обвиняемия Ю. В., като чрез спирането се избягва постановяването на противоречиви решения в гражданското и наказателното производства за едно и също деяние. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: Ищцата З. К. е предявила против ЗК „ Лев Инс „ АД иск, с правно основание чл.432 КЗ, за присъждане обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й – М. Г., в причинност с ПТП от 22.10.2019 г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответника, по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите, лек автомобил – Ю. В.. С отговора си ответникът е оспорил наличието на противоправно и виновно поведение на последния, изразяващо се в нарушение на правила за движение по пътищата. Счита, че е напълно неизяснен механизма на ПТП и конкретните обстоятелства, при които е възникнало същото, позовавайки се и на съпричиняване от пострадалия. С решение по гр.д.№ 2782020 г. на Габровски окръжен съд ,искът на З. К. е уважен, като е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, при установени нарушения от водача на МПС на чл.15 ал.1 и чл.20 ал.2 ЗДвП, задължаващи го да управлява автомобила възможно най-вдясно по платното за движение / при установено от СТЕ движение с частично навлизане в насрещното платно за движение / и по начин такъв, че с оглед пътната обстановка и в случай на необходимост да спре, при възникнала опасност за движението / доколкото се установява че е имал пряка видимост към велосипедиста - починалия син на ищцата - и е могъл да спре или измести траекторията на движението си, така че да избегне удара, фактически реализиран около осовата линия, но преобладаващо в насрещното за автомобила платно за движение /. С въззивната си жалба ответникът продължава да оспорва изводите за установимо от годни по делото доказателства противоправно и виновно поведение на Ю. В.. Претендира спиране на производството, на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, поради внесен срещу Ю. В. обвинителен акт в съда и до приключване на наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт. Представено е разпореждане № 86/16.09.2021г. по нохд № 222/2021 г. на Окръжен съд – Габрово, с което е насрочено разпоредително заседание на 08.11.2021 г. по обвинителния акт срещу подсъдим Ю. В., за престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ вр. с чл.342 ал.1 НК – причинена по непредпазливост – при управление на МПС в нарушение на правилата за движение - смърт на едно лице, като видно от удостоверение на наказателния съд вх.№ 6706/16.12.2021 г. наказателното производство също е спряно, на основание чл. 25 ал. 1 т. 3 от НПК вр. с чл. 90 НК, тъй като подсъдимият е избран за депутат в 47-то Народно събрание. По основателността на частната жалба: Съгласно чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или друг съд се р а з г л е ж д а дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. В определения по ч.гр.д.№ 146/2011 г. на ІІІ г.о., ч.т.д.№ 115/2009 год. на ІІ т.о., ч.гр.д.№ 1980/2008 г. на ІІІ г.о. и др., постановени по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК е прието, че връзка на обусловеност е налице, когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване се явява предпоставка за съществуване правоотношението - предмет на обусловеното дело. Налице е и непротиворечива към момента съдебна практика, която намира приложимо основанието на чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК при висящи паралелно наказателно и гражданско съдопроизводства / в отграничение от хипотезата на чл.229 ал.1 т.5 ГПК/, стига силата на пресъдено нещо на решението на наказателния съд да засяга е л е м е н т от фактическия състав на правоотношението – предмет на гражданскоправния спор / така решение по т.д.№ 211/2009 г. на ІІ т.о., опр. по ч.гр.д. № 80/2010 г. на ІІ г.о., реш. по гр.д.№ 745/2012 г. на ІV г.о., опр. по ч.т.д.№ 1732/2014г. на І т.о., опр. по ч.т.д.№ 2642/ 2014 г. на І т.о. на ВКС и др. /. Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед съвпадащите елементи от фактическия състав на деликта и престъплението с преждепосочената квалификация – причинена смърт по непредпазливост при управление на МПС, в нарушение на правилата за движение по пътищата – евентуална осъдителна присъда би била обвързваща гражданския съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Тази обвързаност – но за отхвърляне на иска по чл. 432 КЗ - би била налице и при оправдателна присъда, поради отречено авторство на обвиняемия или основана на извод за случайно събитие, при условие, че се касае за пълно съвпадение в елементите от фактическия състав на деликта и престъплението, за което е било повдигнато обвинение, какъвто е настоящия случай. В конкретния случай, обаче, спирането е неправилно, тъй като не се касае за р а з г л е ж д а н о, нещо повече - не се касае и за подлежащо на разглеждане в разумен - за страната по гражданския спор - срок, наказателно производство, доколкото самото то е спряно, предвид притежавания от делинквента депутатски имунитет. Съгласно чл. 70 от Конституцията и доколкото не се касае за престъпление от общ характер, не е съобразима хипотеза на свалянето му по решение на Народното събрание или неговия председател, което отлага за неопределен срок стартиране разглеждането на наказателното дело, възможно с не по-малко от 4 години / мандата на народните представители - чл. 64 ал. 1 от Конституцията / и при липса на сигурност и в този начален момент, с оглед възможност за продължаване на мандата и след изтичането му или преизбиране. Доколкото решението на гражданския съд не обвързва наказателния, а евентуално противоречие между неговото решение и постановената от наказателния съд присъда, досежно извършване на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, би било преодолимо за гражданскоправния спор по пътя на извънинстанционното средство за контрол - отмяната по Глава ХХІV ГПК - ще следва да се даде превес на конституционно гарантираното право на защита по чл.56 от Конституцията / чл.13 ГПК / - ефикасно и надеждно средство, само когато е упражнимо в разумен срок, съгласно чл. 6 ал. 1 от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи, с п р я м о нуждата от зачитане резултата по висящ преюдициален спор. Евентуалното, но не и сигурно бъдещо противоречие между решението по настоящия спор и присъдата на наказателния съд, не би накърнило непреодолимо справедливостта на правораздаването, като основен и приоритетен принцип, но обратното неоправдано би лишило страната от своевременна защита на нейни права. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение