Определение № 694 от 29.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 121/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 6301/25.09.2012 на Софийския градски съд по гр.д. № 454/2012, с което е отменено частично решението на Софийския районен съд от 17.10.2011 по гр.д. № 12038/2011, като е уважен до размер на 1.000 лева предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди от извършено престъпление по чл. 45 ЗЗД. Недоволен от решението в отхвърлителната част е касаторът А. М. И., представляван от адв. Т. Б. от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалнаправния въпрос за значението на вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата В. Д. В., представляван от адв. Р. Н. от САК я оспорва, като счита, че не е посочен ясно правен въпрос, който обуславя решението по делото, а въззивното решение е по същество правилно, тъй като претърпяната от ищеца вреда се изразява единствено в промяна на лечението на съществуващото заболяване захарен диабет за няколко дни. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че паричната оценка на иска пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът е удрял с дървена бухалка лекият автомобил, в който е пътувал ищецът, като го е принуждавал да слезе с думите: ”Излизайте! Къде са парите?„, в резултат на което ищецът е преживял стрес и нивото на кръвната му зар е повишено в продължение на една седмица. Негативните изживявания на ищеца не са с висок интензитет, телесното му здраве не е влошено трайно и не се е наложило стационарно лечение. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото и е разрешен в противоречие са практиката на Върховния касационен съд. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение