Решение № 68 от 15.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5985/2013 г.

Решение № 68 от 15.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5985/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 ГПК. На разглеждане е касационна жалба на К. К. К. от [населено място] срещу решение № 61 от 17.04.2013 г. по гр. дело № 116/2013 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2554 от 15.12.2012 г. по гр. д. 2550/2010 г. на Варненски окръжен съд. Исковете на настоящия касатор по чл. 49 ЗЗД са предявени за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди срещу Министерство на правосъдието, за действия на държавен съдебен изпълнител, причинил вреди като въвел ищеца - купувач от публична продан не в имота по възлагателното постановление, а в друг имот, чужда собственост На първа инстанция искът е бил отхвърлен като неоснователен, а от въззивния съд е приет за основателен, но погасен по давност въз основа на възражение, направено в процеса от третото лице помагач М. К. П. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Възражение за погасяване на претенцията по давност съдът не е следвало да възприема, възражението не е направено от ответника в процесуалния срок и не може да го облагодетелства. К. оспорва и възприетия от съда начален момент за давността. Погасителната давност при непозволено увреждане започва да тече от по-късния момент на проявлението на вредите и откриването на дееца. Вредите са се проявили в резултат на приключилия с негативен за касатора резултат спор със собственика на имота, в който е бил въведен и ангажираната му отговорност да заплаща обезщетение за периода, през който го е задължал. Спорът за собственост е преюдициален за законосъобразността на въвода и поради това до приключването на делото по този спор давност не тече. Претендират се разноски, съображения са развити в жалбата. Ответникът в касационното производство Министерство на правосъдието оспорва жалбата като неоснователна. Направеното от трето лице помагач възражение за погасителна давност има действие съгласно чл. 221, ал. 1 ГПК. Изтъква се ТР № 109 от 16.04.1985 г. ОСГК на ВС относно процесуалното положение на третото лице помагач и кръга процесуални действия, които помагачът може да извърши в подпомагане на страната, която го е привлякла. П. страна е участник в процеса от момента на нейното конституиране. Тя е субект на допълнително акцесорно правоотношение и може от свое име да направи възражението, дори ако подпомаганата страна не го е заявила в отговора на исковата молба. По отношение началния момент на погасителната давност възприетото по въззивното решение е правилно, но искът е неоснователен. Имуществените вреди не са в пряка причинна връзка, те се дължат на пасивното поведение на увредения. Неоснователно се претедират и неимуществени вреди. Съображения са развити в писмена защита, претедират се разноски. В отговор третото лице - помагач на ответника М. К. П., извършила процесния въвод като държавен съдебен изпълнител, също оспорва касационната жалба. Като помагач е имала право да направи възражението вместо бездействащата подпомагана страна. В материален аспект фактът на изтеклата погасителна давност лежи в правната сфера на подпомаганата страна. С възражението се погасява процесуалното право на иск, а не самото вземане. Наред с това претендираните вреди не са преки, не са и причинени от съдия-изпълнителя, липсва елемента противоправност. Не е налице и нейно виновно поведение. В исковата молба е било изрично посочено за кое увреждащо действие се търси отговорност, това е въвод в имота, състоял се на 25.06.2003 г. и искът е погасен по давност, започнала да тече от този момент. Възражението е надлежно въведено и съответно произнесено от въззивния съд, съгласно разпоредбата на чл. 221 ГПК. С определение № 1262 от 17.12.2013 г. по гр. д № 5985/2013 г. настоящият състав на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпроса за надлежното въвеждане на възражението за погасителна давност в процеса с оглед института на процесуалните преклузии след срока за отговор по чл. 131 ГПК по материалните възражения на ответника, когато този ответник не е направил възражението за погасяване на иска по давност с отговора на исковата молба и същото е направено от трето лице помагач след дадения на ответника срок за отговор, те подпомагащият изтъкне погасителната давност като основание за отхвърляне на иска срещу ответника . Върховен касационен съд е приел да даде отговор и на въпроса поради стълкновението, породено от правното положение на третото лице помагач в правата съгласно чл. 221 ГПК и принципа, изведен от изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК. По въпроса, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане, Върховен касационен съд, III г. о. намира следното: Допуска се обсъждане на ненадлежно въведено в процеса възражение за погасяване на иска по давност, ако ответникът не е направил същото в срока за отговор и този принцип не търпи изключение в случай, че след конституиране на трето лице помагач по искане на този ответник, подпомагащата страна изтъкне погасителната давност като основание за отхвърляне на иска срещу ответника. Разрешението в чл. 216, ал. 2 ГПК относно кръга действия, ползващи страна, която не ги е извършила, касае единствено необходимите другари и е различно по обем от съдържащото се в чл. 221 ГПК процесуално разрешение спрямо третото лице. П. страна е участник в процеса от момента на нейното конституиране, в резултат на което ще настъпи обвързване на третото лице с мотивите на решението в отношенията му със страната, която го е привлякла. Поради това законът дава право на привлеченото трето лице да извършва всички процесуални действия в защита на страната, на която помага, с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора, към което изключение при действащата уредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК следва да се прибавят и действия, представляващи предявяване на преклудирани за ответника възражения. Погасителната давност спрямо предявено с иска парично вземане се заявява по реда на възраженията. На подпомагаща ответника страна не може да се даде възможност да го упражни, щом за самия ответник не съществува възможност да въведе възражението в отношенията си с ищцовата страна. Обратното разрешение би довело до една неравнопоставена привилегия за този ответник, посредством подпомагане в процеса от трето лице за него да се преодолеят стриктно разписани правни последици, свързани с бездействието му, а подобен резултат ще е в разрез с целта на института по чл. 218 и сл. ГПК. Причината законът да допусне участие на трето лице като помагач на една от страните, не е нуждата от подпомагане на нейната защита. В тази връзка и ако подпомагащата страна се окаже обвързана с мотивите по осъдително за ответната страна решение по иск, който е бил погасен по давност, по-широко тълкуване следва да намерят и изключенията по чл. 223, ал. 2 ГПК, ограничаващи възможността на третото лице помагач да оспорва установеното в обвързващите го мотиви по решение, при постановяването на което е участвал. Касационната жалба е основателна, макар и не по всички изложени в нея съображения и оплаквания. Основателно е оплакването за обсъждането на възражение за погасителна давност, направено от трето лице помагач спрямо търсената от ответника гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД, при положение че същото не е било своевременно въведено от ответника с отговора на исковата молба. По основанието на иска за обезщетение на имуществените вреди в случая правилно въззивният съд е съобразил предпоставките на чл. 49 ЗЗД по отношение на ответното министерство за незаконни действия на държавен съдебен изпълнител, който при изпълнение на възложената му работа и въз основа на влязло в сила на 16.06.2003 г. постановление за възлагане по изп. д. № 14021/2002 г. на СИС В. 8 състав въвежда като купувач ищеца К. К. не в придобития от него апартамент № 19 в сградата на Х. [населено място] с посочените в постановлението граници, а го въвежда във владение на друг и съседен имот, апартамент № 20 в същата сграда. П. на това действие, изяснено от въззивния съд като погрешно осъществяване на въвод в чужд имот от ДСИ на 20.05.2003 г., не изключва обективната отговорност на ответника към увредения поради това, че държавният съдебен изпълнител е бил подведен от погрешната идентификация, дадена по заключение на вещо лице, което е назначил. Заключение на вещо лице в явно несъответствие с възлагателното постановление не е освободило ДСИ от задължението, произтичащо от общия принцип на чл. 157, ал. 3 ГПК (отм.). При изясняване на фактическия състав на търсената отговорност, която включва и елементите на деликт, водещо се съобразява връзката между материална и процесуална законосъобразност при служебния обем действия на съдебния изпълнител. Съдебното изпълнение е регламентирано като подчинена на процесуални правила дейност и процесуалното естество на регламентацията не противостои, а обемът й изразява материалноправната законосъобразност на самата дейност, що се отнася до основанията или последиците от предприети или не действия на съдебен изпълнител в израз на правомощията му. Поради това правилно е прието, че в конкретния случай не следва да бъде изключена нито противоправността, нито вината на ДСИ при въвода, а възраженията на ответника и третото лице в тази насока са неоснователни. В частта за имуществените вреди въззивният съд е направил общ извод, че именно противоправният въвод е станал причина за последващи съдебни дела срещу ищеца по ревандикиране на имота. Последният е бил осъден с решение по гр. д № 689/2004 г. на В., оставено в сила с решение от 10.05.2007 г. по гр. д № 1416/2006 г. на В. да предаде владението на действителния собственик, като с решение от 2.02.2009 г. по гр. д. № 7562/2008 г. е ангажирана и отговорността му да заплати обезщетение за ползването, от което собственикът е бил лишен за периода 1.07.2003 г., до изваждането му от имота на 10.10.2007 г., по изп. д. № 20108080400046/07 на ЧСИ. Предмет на претенцията за обезщетение в частта за имуществените вреди са били разноските по водените дела с различен предмет, което е налагало съответното обсъждане на причината за извършването им във връзка с доказателствата, съдържащи се в тези дела. П. са платени разноски за защита и присъдени в тежест разноски, включително дължими такси и разноски по изпълнителни дела, както и установените по съдебен ред задължения спрямо собственика по присъденото обезщетение Претенциите са подлежали на разделно обсъждане и преценка както по основание, така и по размер, тъй като се касае за обективно съединени искове. И двете инстанции по същество не е извършили това, тъй като са отхвърлили тези исковете по други, различни съображения. Възприетото от въззивния съд, че има вредоносен резултат, който се обема от пряката причинна връзка, може да е принципно правилна изходна позиция, но не е достатъчно, за да се приеме исковата претенция за разгледана по същество. Касае се за обективно съединени искове и не са обсъдени евентуалните правни доводи, че ищецът е могъл да избегне част от възложените му делата разноски, а за един период и задължението да заплаща обезщетение, като отстъпи собствеността и по-рано. От решението не става ясно дали въззивният съдът е приел иска в частта за имуществените вреди за изцяло доказан по размер, както е предявен, не става ясно и дали е приел за основателен в предявения размер иска за обезщетение на неимуществените вреди и кои точно вреди приема за подлежащи на обезщетение, в тази част липсват мотиви. Не отговоря на изискванията за мотивираност и изводът за установеност на всички имуществени вреди поради това, че те са "изчерпателно посочени в съдебно-счетоводна експертиза". Вещото лице не е имало за задача да установява вреди, а документна и счетоводна проверка. Част от задачата е засягала и правни въпроси, възложена е била проверка на приключилите дела и сбор на разноските по тях, тъй като делата не са били изискани и приложени, за да се прецени пряко от съда за какви разноски се касае и извършени ли са те. Към мотивите на първостепенният съд въззивният съд може да препрати по този лаконичен начин начин, ако ги споделя, но ако основава изводите си на заключение на вещо лице, подобно съдържателно препращане не е допустимо. Заключението трябва да бъде обсъдено - наред с останалите доказателства. Следва също така отделните пера по иска в частта за имуществените вреди да се обсъдят по отделно, по основание и размер. Ето защо обжалваното решение на въззивния съд следва да бъде отменено изцяло и делото да бъде върнато на Варненски апелативен съд за разглеждане от друг състав. По присъдените към настоящето производство частно гр. д № 5983/2013 г. и ч. гр. д № 5984/2013 г. по описа на настоящия състав на III г. о, същите са образувани по частни жалби срещу определения на въззивния съд по реда на чл. 248 ГПК, с които актове е отказано изменение на обжалваното решение в частта за разноските. Тъй като се отменя решението, чието допълване или изменение е било поискано, а при новото разглеждане на делото по тези разноски включително съдът следва да се произнесе с оглед изхода на спора, производството по присъединените две ч. гр. дела следва да бъде прекратено, като недопустимо понастоящем. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,