Определение № 6694 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4016/2026 г.

Производството е по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Е. Й. от гр. София срещу определение № 2832 от 22.01.2026 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело № 1997/2025 г. Ответникът - директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Лозенец, в срока по чл. 232 от АПК е подал писмено становище по делото, в което посочва, че раздаването на хранителните пакети не е обвързано с административен акт – заповед, а е на база критерии, заложени в Наредба № РД-06-53 от 17.09.2021 г. за реда и условията за определяне на целевите групи и насочване на помощта по Програмата за храни и основно материално подпомагане 2021 – 2027 г., съфинансирана от Европейския социален фонд плюс, издадена от министъра на труда и социалната политика, oбн., ДВ, бр. 81 от 28.09.2021 г., в сила от 28.09.2021 г. /Наредбата/. Директорът на Столичен съвет – София на Български червен кръст (БЧК) е представил информация/становище по делото, в което посочва, че списъците с правоимащите по програмата не се изготвят от БЧК, а се изпращат към всяка структура на БЧК от Агенция за социално подпомагане (АСП). Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след преценка за допустимост и основателност на частната жалба, по заявените в нея твърдения приема следното: Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 230 от АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд София – град е оставил без разглеждане жалбата на М. Е. Й. срещу нарушения на Т. Р. – директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Лозенец, и на Е. З. – началник на отдел в „ДСП“ – Лозенец, касаещи невръчването на полагащите й се хранителни пратки за 2023 г. и 2024 г., и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е спазил дължимата съдопроизводствена процедура, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за казуса и е извел правилни изводи. Съображенията се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 2 от АПК той препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Жалбоподателовите възражения са неоснователни. Обосновано в мотивите на проверяваното определение е прието, че не е налице индивидуален административен акт, който може да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност. В Наредбата са описани процедурите за предоставяне на следните видове помощи: „пакети хранителни продукти и хигиенни материали“, „топъл обяд“, „пакети за новородени“ и „детска кухня“. В чл. 4, ал. 1 от Наредбата са посочени целевите групи, които имат право на подкрепа с хранителни продукти и хигиенни материали. Съгласно чл. 13 и чл. 15 от Наредбата принадлежността на лицата към допустимите целеви групи, на база индивидуален подход, оценка на нуждите и обективна преценка за нивото на материално лишение на лицата и семействата, се потвърждава от структурите на Агенция за социално подпомагане по местоживеенето им. Дейността по раздаването на хранителните пакети по програмата не е обвързана с издаването на административен акт. Списъците с подлежащите на подпомагане лица се предоставят от АСП, като управляващ орган на програмата, а раздаването на продуктите се осъществява в обособени раздавателни пунктове на БЧК. Списъците за подлежащите на подпомагане лица и становището на директора на дирекция „Социално подпомагане“ нямат белезите на административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Установяването на причините, поради които М. Й. не е получила полагащите й се пакетни продукти, както и самото им предоставяне от ДСП – Лозенец и Столичен съвет – София на БЧК, каквото е целта на обжалването в разглеждания случай, е извън компетентността на административния съд. Предвид гореизложеното, като е оставил жалбата без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 от АПК и е прекратил производството по делото, Административен съд София – град е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,