Определение № 375 от 05.08.2026 г. на ВКС по н. д. № 704/2026 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл.351, ал.6 от НПК. Образувано е по повод частна жалба от А. Л. Л. срещу разпореждане от 08.07.2026 г. по внохд № 34/2026 г. по описа на САС, с което са върнати касационни жалби с вх. № 15295/22.05.2026 г., с вх. № 51491/23.06.2026 г. и с вх. № 19451/01.07.2026 на Л. в качеството й на подсъдима срещу постановеното по делото решение № 145/05.05.2026 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото, счете за установено следното: С въззивното решение на САС частично е изменена постановената спрямо В. И. Б. и А. Л. осъдителна присъда от 11.11.2025 г., по нохд № 6362/24 г. по описа на СГС за престъпление по 149, ал.4, т.2, вр. ал.2, т.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр чл.26, ал.1 от НК и по чл.155б, ал.3, т.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК; по чл.155б, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.159, ал.6, пр.1 от НК (спрямо подс. Л.). Срещу решението са депозирани касационни жалби от подсъдимите и от защитниците им. Жалбите, подадени лично от подс. Л. (индивидуализирани с вх. номер и дата в съдебния акт ) са приети за просрочени и върнати с атакуваното понастоящем разпореждане на съдия при окръжния съд. Преди постановяването му е било счетено, че жалба с вх. № 15295/22.05.2026 г. е подадена в срок, но поради бланкетността й е дадено указание (съобщено на 10.06.26 г.) към подс. Л. в 7-дневен срок да посочи конкретните данни в подкрепа на претендираните касационни основания. Допълнително депозираните от нея множество молби, жалби, сигнали, първоначално са били счетени за допълнение към жалбата и изпратени по компетентност на ВКС, но с разпореждане № 1684 от 06.07.2026 г. на председателя на І –во наказателно отделение на ВКС е констатирано, че означените като „молба“, „частна жалба“, „допълнение“ и „жалба“ с вх. № 51491/23.06.2026 г. и с вх. № 19451/01.07.2026 са подадени извън указания от съдията от въззивния съд срок и същият следва да упражни правомощието си по чл.351, ал.5, т.1, вр. ал.1 от НПК като върне жалбата на подателя. В тази връзка и с оглед необходимостта от отстраняване на нередовности, касаещи жалбата на подс. В. Б. е отказано образуване на касационно производство и делото е върнато на САС за изпълнение на дадените задължителни указания. При така проследената по делото фактология ВКС счете, че депозираната жалба по съществото си е частна такава, макар и означена като „сигнал- молба“, тъй като изразява несъгласие с връщането на лична касационна жалба от подсъдимата. Същата е депозирана в срок (атакуваното разпореждане е съобщено на 13.07.26 г.) от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. Посоченият от съдията-докладчик от въззивния съд порок на депозираните от подс. Л. касационни жалби е сведен до просрочие на същите, което обективно не отговаря на собствената му констатация за основната жалба с вх. № 15295/22.05.2026 г., чието подаване е било първо по време и в рамките на законоустановения срок. Независимо от това правилността на връщането й е обусловена от своевременно установената нередовност в съдържанието на тази жалба и неизпълнените в срок указания към подателката й за отстраняването й. Допълнително депозираните от нея множество молби, жалби, сигнали не само че не са постъпили в предоставения 7-дневен срок, както е изрично посочено и в разпореждането на председателя на І- во наказателно отделение на ВКС, но по- същественото е, че същите не могат да се счетат за отстраняващи консататираната непълнота с ясно посочване на конкретни данни в подкрепа на касационните основания. Самата жалбоподателка и понастоящем не излага конкретни доводи в тази насока, като дори заявява желание за възстановяване на срока за обжалване, за което пък не са налице предпоставките по чл.186 от НПК. Очевидно е затруднението на подсъдимата сама и без правна помощ да изпълни дадените й указания, но с оглед наличието и на счетена за редовна касационна жалба от защитника й, следва да се приеме, че с връщането на депозираната нейна лична жалба, касационната проверка на въззивния акт не е осуетена, с което правата й са защитени в достатъчна степен. Предвид изложеното, съдът счете за правилно на основание чл.351, ал.5, т.1, вр. ал.1 от НПК и с оглед дадените указания постановеното с атакуваното разпореждане връщане на касационната жалба на подс. А. Л.. Поради това и на основание чл.351, ал.6 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение