Определение № 85 от 06.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12063/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частната жалба на Т. А., гражданин на Република Турция, приподписана от процесуален представител адвокат Г. Бонева, подадена против определение № 29048/04.09.2025 г. постановено по адм. дело № 5893/2025 г. по описа на Административен съд-София град /АССГ/, І-во отделение, 64-ти състав,с което е оставена без разглеждане жалбата на чужденеца срещу отказ за издаване на виза от 13.05.2025 г. на съветник консул на Генерално консулство на Република България в гр. Одрин, Турция, и е прекратено производството по делото. Наведени са съображения за неправилността на оспорения съдебен акт, като се твърди, че жалбата пред първата инстанция е своевременно подадена срещу акт, издаден на посочената в нея дата и представен в заверен препис с частната жалба. Ответната страна не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по жалбата на Т. А., гражданин на Република Турция, срещу отказ за издаване на виза от 13.05.2025 г. на съветник консул на Генералното консулство на Р България в гр. Одрин, Турция. С атакуваното определение първоинстанционният съд е оставил тази жалба без разглеждане, като просрочена, на основание чл. 159, т. 5 АПК, по съображения, че е подадена срещу акт, постановен и връчен на чужденеца на 18.03.2025 г., по данни от изпратени от ответната страна документи, сочещи на наличен отказ за издаване на виза на чужденеца от посочената дата, а оттам - депозирана след изтичане на 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 АПК. Видно от представеното с частната жалба, заверено копие от отказ за издаване на виза от 13.05.2025 г., административният съд необосновано приема, че датата на издаване и връчване на атакувания пред него акт е 18.03.2025 г., респективно - че срокът за подаване на жалбата е изтекъл към 22.05.2025 г., към който момент несъмнено не е настъпил крайния момент за обжалване на отказа за издаване на виза от 13.05.2025 г. Следователно, при постановяване на определението за оставяне на жалбата без разглеждане на основание чл. 159, т. 5 АПК, от АССГ не е съобразена индивидуализацията на акта, направена с тази жалба, конкретизираща го като издаден на 13.05.2025 г., а оттам и че с оглед предмета на делото пред първата инстанция, към него е следвало да бъдат приобщени именно документите във връзка с издаване на акта от последната дата. Предвид това и наличните данни, че оспорването е предявено в рамките на 14-дневния срок за обжалването на този акт, следва да се приеме, че не са били налице и предпоставките по чл. 159, т. 5 АПК, жалбата да бъде оставена без разглеждане, като просрочена, и производството по нея да бъде прекратено. Следователно, като е приел обратното административният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на Т. А., срещу отказ за издаване на виза от 13.05.2025 г. Водим от горното, Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение