Определение № 2199 от 08.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1884/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба, подадена от адв. М. И. Я., в качеството ѝ на пълномощник на ответника по касация С. Д. Ш.-К., с искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 1353 от 23.05.2024 г. в частта му за разноските, като на молителя се определи и присъди адвокатско възнаграждение за оказаната от него в касационната инстанция безплатна правна помощ, изразяваща се в депозирането на отговор на касационната жалба на „Бг Мюзик 18“ ЕООД срещу решение № 480 от 13.07.2023 г., постановено от Софийски апелативен съд по в. т. д. № 97/2023 г. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Бг Мюзик 18“ ЕООД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо т. о., като прецени данните по делото и становището на молителя, приема следното: Молбата за допълване на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е от легитимирана страна в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, молбата се явява основателна по следните съображения: Производството по т. д. № 1884/2023 г. на ВКС, І т. о., е образувано по касационна жалба от страна на пълномощника на „Бг Мюзик 18“ ЕООД срещу решение № 480 от 13.07.2023 г., постановено от Софийски апелативен съд по в. т. д. № 97/2023 г. Настоящият състав с определение № 1353 от 23.05.2024 г. по т. д. № 1884/2023 г. на ВКС в производство по чл. 288 ГПК не е допуснал въззивното решение до касационно обжалване, като в определението липсва произнасяне по искането на молителя за разноски. Молителят е депозирал отговор на касационната жалба, в който своевременно е заявил искане за възмездяване на направените от ответника по касация разноски. От приложения в кориците на делото договор за правна защита и съдействие се установява, че страните са се договорили адв. Я. да осъществява безплатно процесуално представителство на ответника по касация по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2 ЗАдв. В този случай и съгласно изричната разпоредба на чл. 38, ал. 2 ЗАдв във вр. чл. 36 ЗАдв, съдът определя възнаграждението на адвоката в размер, не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), дължим от насрещната страна, съобразно правилата на чл. 78 ГПК. В определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, І т. о., което се споделя от настоящия състав, е извършена преценка на съответствието на нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, която препраща към НМРАВ и задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея, в случаите, когато адвокатът е осъществил безплатно адвокатска помощ, с правото на ЕС съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, което решение на СЕС е задължително за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК. Прието е, че решението на Висшия адвокатски съвет за приемане на наредба за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения представлява съгласуване на цените от всички участници на пазара на адвокатски услуги и преследваните цели, дори и същите да са легитимни за този сектор, не могат да се постигат чрез възлагане на задължение на съда при безплатно процесуално представителство възнаграждението да бъде в посочения в наредбата минимален размер. Въведеното с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. По тези съображения нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, препращаща към Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е счетена за несъответстваща на правото на ЕС, поради което не е приложена. Изложени са съображения, че посочените в НМРАВ размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда при определяне цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Съобразявайки изложените критерии – предмета и сложността на производството, материалния интерес пред касационната инстанция, вида на осъществените от пълномощника процесуални действия, изразяващи се в депозиране на отговор, както на основанията за допускане до касационно обжалване, така и на касационните основания по чл. 281 ГПК, както и приключването на производството в закрито заседание по чл. 288 ГПК, съставът на ВКС намира, че кумулативната преценка на тези обстоятелства обосновава определяне и присъждане на справедливо адвокатско възнаграждение в размер на 1 400 лв., дължимото от касатора „Бг Мюзик 18“ ЕООД на адв. Я. на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв за осъщественото от нея представителство на ответника по касация пред ВКС. При тази фактическа обстановка са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, поради което молбата по чл. 248 ГПК за определяне на възнаграждение и допълване на определението по настоящото дело следва да бъде уважена. По тези съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо т. о.