Решение № 4337 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 930/2026 г.
ВАСПето отделение21.04.2026 г.докладчик Анна Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4768/22.10.2025 г. по адм.дело № 1786/2025 г. на Административен съд - Благоевград. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ АННА ДИМИТРОВА секретар: Членове: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА /п/ ТИНКА КОСЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Сити Кеш" ООД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение № 4768/22.10.2025 г. по адм.дело № 1786/2025 г. на Административен съд (АС) - Благоевград, с което е отменен по жалба на Р. А. С. изричен отказ на "Сити Кеш" ООД от 29.07.2025 г. в качеството му на администратор на лични данни да предостави копие от сключения между страните договор за потребителски кредит от 14.09.2023 г. и съпътстващите ги документи и е върната преписката на "Сити Кеш" ООД за ново произнасяне по искането при съобразяване с дадените с решението указания по тълкуване и прилагане на закона, като е определен 14 - дневен срок за произнасяне, считано от влизане на решението в сила. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено съдопроизводствено нарушение, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата на С., присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - Р. А. С., в писмен отговор чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество същата е неоснователна. За да постанови решението си, АС е изложил мотиви, че в искане от 29.06.2025 г. С. на основание чл.37б ЗЗЛД и Регламент (ЕС)2016/679 на Европейския парламент и на Съвета е пожелала да й бъдат предоставени копия от сключения между нея и дружеството договор за кредит №928195/14.09.2023 г., ведно с всички съпътстващи документи, носители на лични данни на заявителката. Същата е посочила, че искането се прави с оглед проверка на законността на обработката на личните данни. На 29.07.2025 г. е изпратен имейл от "Сити Кеш" ООД, съдържащ обобщение на обработваните лични данни, посочени са и целите на обработването, но без поисканите копия от носителите на лични данни, чието предоставяне е отказано. Предвид установените факти АС е приел, че по искането за предоставяне на копия от всички носители на личните данни е формулиран изричен отказ на администратора на лични данни, който противоречи на материалноправната разпоредба на чл.15, пар.3 от Регламент (ЕС)2016/679, съгласно който администраторът на лични данни при надлежно искане на субекта на лични данни е длъжен да предостави и копие от личните му данни, които са в процес на обработване. Предвид тълкуването на нормата в решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело № С- 487/21 в правото да се получи копие от личните данни се включва и правото да се получи копие от документа, съдържащ личните данни, когато това е необходимо за упражняване правата на субекта на данните. В случая предоставянето на копието от документите с лични данни е необходимо предвид преценката на субекта за упражняване на правата по Регламент (ЕС)2016/679. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 15, § 1 от Регламента, субектът на данните има право да получи достъп до тях, като § 3 от същия член изрично регламентира, че администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване, като видно от легалната дефиниция на чл. 4, § 2 ОРЗД обработването включва и съхранението на лични данни, поради което задължението се разпростира до всички документи, съхранявани от администратора, в които се съдържат лични данни на С.. Тълкуване на чл. 15, § 3, изр. първо от Регламента е дадено с Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-487/2021 г., като е прието, че цитираната норма трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. В тази връзка и в съответствие с решението на СЕС, административният съд точно е посочил, че с оглед принципите на прозрачност и отчетност е необходимо администраторът на лични данни да предостави копие на документите, носители на лични данни на заявителя, за да има възможност последният ефективно да упражни правата си и провери дали свързаните с него данни са точни и се обработват законосъобразно. Твърдението на касатора, че не е длъжен да предостави копия от документите- носители на личните данни противоречи, както на разпоредбата на чл.15, пар.3 от Регламент (ЕС)2016/679, така и на тълкуването й в цитираното решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело № С- 487/21, което е интерпретирано в съответствие със съдържанието му от АС. Следва да се отбележи, че решението на СЕС е задължително за всички съдилища в страните - членки на ЕС, поради което позовавайки се на него, съдът не е нарушил приложимото материално право. Спорът е за предоставяне на копие от договори за потребителски кредит между ответника по касация и касатора, както и съпътстващите тези договори документи. Субектът на данни не е длъжен да мотивира каква е целта му, още повече, че исканите копия от документите са необходими с оглед ефективно упражняване на правата по чл.17 и следващите от Регламент (ЕС)2016/679. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Ответникът по касация не е представил доказателства за направени разноски, поради които и на него не могат да бъдат присъдени претендираните разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение
Цитирани разпоредби
10- чл. 15
- чл. 3
- чл. 209 АПК
- чл. 37 ЗЗЛД
- чл. 2 ОРЗД
- чл. 1
- чл. 17
- чл. 208
- чл. 221, ал. 2
- чл. 4