Определение № 12503 от 19.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10692/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано е по частна жалба, подадена от Община Божурище,представлявана от Кмета Г. Д. чрез юрисконсулт Кръстев, срещу Определение № 15488 от 27.08.2024 г., постановено по адм. дело № 7785/2023 г. по описа на Административен съд София град. Излагат се доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Иска се съдът да отмени оспореното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – Про-Рециклинг ЕООД,ЕИК 207016322 чрез адв. Костова намира жалбата за неоснователна в писмен отговор.Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по частната жалба- Директор на РИОСВ-София не взима становище по същата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 11504 /10.07.2024г пно адм. дело № 7785/2023г по описа на АССГ ,съдът е оставил без уважение жалбата на Община Божурище срещу решение № СО-91-ПР/2023г на Директора на РИОСВ- София.Решението е връчено на Община Божурище с писмо с обратна разписка на дата 17.07.2024г,като същото е получено от деловодител на Общината с пълномощно- Б. А..Същата връчила съобщението за изготвеното решение на юрисконсулта на общината на дата 12.08.2024г,който пък от своя страна депозирал касационна жалба срещу първоинстанционното решение на дата 23.08.2024г.Съставът на АССГ,преценявайки допустимостта е приел,че решението е съобщено на жалбоподателя на 17.07.2024 г., на адреса на общината, чрез служител в общината С. А., като към съобщението е приложен и препис от решението, което е отразено на гърба на известието за доставяне.Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението,който срок изтича на 31.07.2024 г., сряда, присъствен ден. А жалбата е подадена на 23.08.2024 г. Поради изложеното, жалбата следва да остави без разглеждане като просрочена. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правилна е преценката на първоинстнационния съд,че след като решението е било надлежно връчено на служител на Община Божурище на дата 17.07.2024г,то и срокът по чл.211 ал.1 АПК е изтекъл на 31.07.2024г- сряда присъствен ден.Не съществува правна възможност чрез използването на служебното положение на всеки отделен служител на Общината да се продължава законовоопределения срок за подаване на касационна жалба.Обстоятелството,че А. е предала на юрисконсулт Кръстев решението на АССГ на дата 12.08.2024г не влияе на датата,на която е получено известието за доставянето му в Общината- 17.07.2024г,нито пък дава възможност да се продължи срока за касационното му обжалване. С оглед изложените съображения обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл.143 от АПК ще следва частния жалбоподател да бъде осъден за заплати на ответника сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,