Определение № 1304 от 15.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5653/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Я. А. от [населено място] срещу решение № 112/30.05.2014 год. по в. гр.д. №180/2014 на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение № 193/20.03.2014 г., постановено по гр.д. № 3418/2013 на Ямболския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касаторката против П. И. П. от [населено място] иск с пр. осн. чл. 59,ал.9 СК за изменение режимът на упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете Е. П. П. като упражняването на родителските права по отношение на детето и бъдат предоставени и се определени режим на лични отношения на бащата с детето, както и да бъде осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв., считано от датата на исковата молба до настъпване на провопроменящи или правопогасяващи обстоятелства.Присъдени са и разноски. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. К. счита, че по въпроса „Налице ли са трайни изменения на обстоятелствата, при които е решен въпросът за упражняване родителски права по отношение на малолетното дете Е. П. П., [дата на раждане] год. въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Постановление №1/12.11.1974. Позовава се на допълнителните критерии по чл.280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. Ответникът по касация П. И. П. от [населено място], обл. Я. оспорва допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, с оглед правомощията му по чл. 288 ГПК, приема следното: Допустимостта на касационното обжалване е обусловена от изпълнение на кумулативни законови изисквания: Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / виж ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год. /. Правният въпрос не следва да касае правилността на обжалваното решение, възприетата от съда фактическа обстановка или обсъждането на събраните по делото доказателства. В случая поставеният от касатора въпрос няма правен, а фактически характер.Дали са налице трайни изменения на обстоятелствата, при които са били определени мерките за упражняване на родителски права, е фактически извод, който съдът прави въз основа на събраните по делото доказателства. В случая съдът е приел, че такова изменение не е налице и с оглед на това е отхвърлил предявения иск. С оглед на изложеното касаторът не е изпълнил изискването за посочване на правен въпрос. Доколкото това е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, нейното неизпълнение е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. С оглед на това не следва да се обсъждат посочените допълнителни основания / критерии/ за допустимост на касационното обжалване. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.