Определение № 1214 от 12.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6416/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Образувано е по молба на директора на дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител за допълване на решение № 13175/04.12.2024г., постановено по адм. дело № 6416/2024г. на Върховния административен съд, осмо отделение, в частта за разноските. Молителят твърди, че при постановяване на решението съдът не се е произнесъл по искането му за присъждане на сторените в касационното производство разноски, като е представен списък по чл. 80 ГПК /л. 38/. Ответникът по молбата – „Идеал Стандарт – Видима“ АД изразява становище за неоснователност на молбата в писмен отговор от 23.01.2025г. Сочи решение на СЕС № С-438/22 с което определените с Наредба № 1/09.07.2004г. минимални адвокатски възнаграждения са приети за незадължителни и е оставено на преценката на съда да определи възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото, а последното не се отличава с такава и ВАС вече се е произнасял по идентични казуси със същите страни. Върховният административен съд, осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Искането е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледано по същество е частично основателно, по следните съображения: С решение № 13175/04.12.2024г. на Върховния административен съд, осмо отделение, постановено по адм. дело № 6416/2024г. е оставено в сила решение № 512/11.04.2024г., постановено по адм. дело № 214/2023г. в оспорваната му част, като в друга част с протоколно определение от 13.11.2024г., касационната жалба е оставена без разглеждане и производството е прекратено. С оглед доказателствата по делото и мотивите на съда се установява, че материалния интерес по спора е в размер на 2 808 948.04лв. Съгласно чл. 81 ГПК с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне по разноските. Претенцията за присъждане на разноски е направена своевременно от процесуалния представител на данъчния орган в развилото се съдебно производство, преди даване ход на делото по същество, но съдът е пропуснал да се произнесе по тях. Съгласно чл. 161, ал. 1, изречения второ и трето ДОПК в производствата по оспорване на ревизионни актове на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Според чл. 1 от Наредба № 1/9.07.2004г. с тази наредба се определя минимален размер на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ. Предвид материалният интерес по спора, размерът на юрисконсултското възнаграждение, определено при условията на наредбата би възлизало на 66 784.22лв. Следва да се посочи приетото в решение от 25.01.2024г. по дело С - 438/22 на СЕС, в което са изложени съображения, че с оглед предимството на правото на Съюза, националният съд е натоварен в рамките на компетентността си с прилагане на разпоредбите на правото на Съюза, като е длъжен в случаите, когато това се налага да вземе решение да остави без приложение всяка национална правна уредба или практика по законодателен или друг конституционен ред. СЕС в същото решение е приел, че Наредба № 1/09.07.2004г. е издадена от съсловна организация - Висш адвокатски съвет, макар и по законова делегация, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения, под размера на които не може да се договаря по - ниско възнаграждение на адвокат, нито съдът разполага с това право съгласно нейните разпоредби. В решението си СЕС е развил доводи, че процесната Наредба нарушава забраната по чл. 101, ал. 4 ДФЕС (ограничение на конкуренцията), поради което националният съд може да откаже да приложи националното законодателство. При въведеното ограничение от Висшия адвокатски съвет за размера на минималните размери на адвокатските възнаграждения, в решението на СЕС е прието, че с него в Наредбата е налице ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС. Именно с въведената от СЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики, съдът категорично е приел, че националният съд е длъжен да не приложи национална правна уредба, вкл. и когато предвидените в тази наредбата минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В решението си СЕС е приел и въз основа на предходно решение по съединени дела С - 427/16 и С - 428/16 – т. 51, че определянето на минималните размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба, е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от чл. 101, § 1 ДФЕС. От горното обаче това не следва абсолютна неприложимост на наредбата, определяща минималните адвокатски възнаграждения с оглед материалния интерес, при присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съответствие обаче с това решение на СЕС в практиката си Върховният административен съд приема, че когато юрисконсултското възнаграждение, определено на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в размера на минималното адвокатско възнаграждение, е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и не съответства на осъществената от юрисконсулта правна помощ, съдът може да присъди на администрацията възнаграждение в по-нисък от минималния размер. Предвид горното и макар, че по идентични казуси, между същите страни, ВАС вече да се е произнесъл в полза на данъчната дирекция, настоящия спор е с определена фактическа и правна сложност. Това от своя страна обаче не води до извод за определяне на юрисконсултско възнаграждение в минималния определен с Наредба № 1 размер. Настоящата инстанция счита, че следва да се определи възнаграждение за процесуално представителство на данъчния орган пред ВАС в размер под минималния праг уреден в Наредбата, като такъв би бил в справедлив обем в размер на около ½ от претендирания такъв т.е. в размер на 34 000лв., но не и в посочения от ответната страна в размер, която не съответства на комплицираността на спора. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,