Определение № 60080 от 10.09.2021 г. на ВКС по н. д. № 712/2021 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.44 НПК за разрешаване на спор за подсъдност между Софийски районен съд и РС- гр. Плевен по повод тъжба, подадена Р. К. М. против В. Н.- Н., с която е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.147, ал.1 НК и чл.26 НК. В писмено становище представителят на Върховна касационна прокуратура сочи, че компетентен да разгледа делото е Районен съд- гр. Плевен, в чийто район е извършено престъплението по чл. 148 вр. чл. 147 НК. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото и съобрази становището на прокурора, намира за установено следното: В Софийски районен съд е било образувано НЧХД № 4629/2021 г. по повод тъжба, подадена от Р. К. М. против В. Н.- Н.. В тъжбата е посочено, че в публикации в социална мрежа „Фейсбук“ в периода от 07.02 до 14.02.2021 г. са описани действия на тъжителя и са изписани твърдения, за които се твърди, че осъществяват състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение. С разпореждане от 30.06.2021 г. докладчикът по делото е прекратил производството по него и го е изпратил по компетентност за разглеждане и решаване на РС- гр. Плевен. В мотивите на съдебния си акт е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.36, ал.1 НПК критерий за определяне на подсъдността е мястото на извършване на инкриминираното деяние. Тогава, когато то е неизвестно (както е в случая) е преценил, че подсъдността следва да бъде определена съобразно района в който се намира центъра на интереси на засегнатото лице. Съдията е преценил, че този център е свързан с мястото, в което обичайно местопребивава тъжителя и на това основание е изпратил делото по компетентност на РС- гр. Плевен. След получаването на делото в РС-гр. Плевен е образувано НЧХД №1307/2021 г. С определение от 16.07.2021 г. е повдигнат спор за подсъдност със Софийски районен съд, съдебното производство по делото е прекратено, а последното е изпратено на ВКС по компетентност. В мотивната част на определението е посочено, че в самата тъжба е отразен адрес за кореспонденция в гр. София и при невъзможност да се установи къде е осъществено инкриминираното деяние то следва да се приеме, че посочения адрес за кореспонденция следва да бъде определящ при преценка кой е компетентния съд. Като допълнителен аргумент за това, че СРС следва да разгледа делото е посочено и това, че процесуалният представител на тъжителя е от гр. София. Върховният касационен съд намира, че при така установените факти компетентен да разгледа делото е Районният съд-гр. Плевен. Когато инкриминираното деяние е осъществено чрез обективирането на твърдения, които са разпространени в социална мрежа- чрез интернет, няма възможност да се установи къде и извършено действието, респективно да се определи подсъдността при приложението на чл.36, ал.1 НК. Това следва от естеството и характеристиките на интернет като глобална информационна мрежа. В същото време касационната инстанция е имала повод да отбележи в Опр. №59/2015 г., постановено по НЧД № 559/2015 год. на III н. о., постановено по сходен казус и при съобразяване на относимата съдебна практика на Съда на Европейския съюз, че при клевета, разпространена чрез интернет, компетентен да разгледа делото е съдът, в чийто район се намира центърът на интереси на засегнатото лице. Понятието "център на интереси" е дефинирано като обичайното местопребиваване на лицето или място, където то упражнява професия и което дава възможност да се установи наличието на особена тясна връзка. От тъжбата и направените уточнения към нея е видно, че тъжителят живее в гр. Плевен. Това обстоятелство недвусмислено показва, че неговия център на интереси е в този град и именно там евентуално са засегнати доброто му име, честта и достойнството му. Обстоятелството, че процесуалния му представител е от гр. София и това, че именно там е посочен адрес за кореспонденция с него не може да има отношение към обстоятелствата, очертаващи „центъра на интереси“ на тъжителя, които евентуално е претърпял вреди от инкриминираното деяние. Така мотивиран и на основание чл. 44 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение