Определение № 34 от 18.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 1107/2011 г.
ВКСII наказателно отделение18.02.2011 г.докладчик Биляна Чочева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане на съдията-докладчик по ВНОХД № 179/2010 г. на Великотърновския апелативен съд от 21.01.2011 г., с което на основание чл. 351 ал. 4, т. 3 от НПК е била върната касационната жалба на Е. В. К. против постановеното по делото въззивно решение № 339/22.12.2010 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 351 ал. 5 от НПК и е образувано по жалба на Е. В. К. против разпореждане от 21.01.2011 г. на съдия от Великотърновския апелативен съд по ВНОХД № 179/2010 г., с което на основание чл. 351 ал. 4, т. 3 от НПК е била върната депозираната от него касационна жалба против постановеното по делото въззивно решение № 339/22.12.2010 г. В жалбата се сочи, че разпореждането е незаконосъобразно, като се претендира отмяна му. Оплакването е, че във въззивното решение Великотърновският апелативен съд е коментирал само престъпната дейност на подсъдимия Ю. С. без да съобрази, че по пункт 32 обвинението е било и срещу подсъдимия Е. К. поради съучастие, като по този повод липсва произнасяне. Прокурорът от ВПК изразява писмено становище за неоснователност на жалбата, позовавайки се на чл. 346, т. 1, пр. 2 от НПК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата и материалите по делото, намери следното: Жалбата е неоснователна. С въззивното решение Великотърновският апелативен съд е отменил присъда № 166/26.11.2007 г. по НОХД № 559/2006 г. на Русенския окръжен съд – по пунктове 14, 17, 22, 23, 24, 31 и 32 и в тази част е върнал делото за ново разглеждане на този съд от друг съдебен състав. Решението е постановено е след като с решение № 86/20.05.2010 г. по к. д. № 575/2009 г. ВКС, ІІ н. о. е отменил предходното въззивно решение в тези части и е върнал същото за ново разглеждане на Великотърновския апелативен съд. Изложеното дотук съвсем ясно информира, че въззивното решение № 339/22.12.2010 г. по ВНОХД № 179/2010 г. е постановено при условията на чл. 334, т. 1 от НПК. Изрично в текста на чл. 346, т. 1, пр. 2 е указано, че тези решения не подлежат на обжалване по касационен ред. Затова, като е приел, че въззивният акт не подлежи на касационна проверка и съответно е върнал депозираната касационна жалба на К., то съдията правилно е приложил разпоредбата на чл. 351 ал. 4, т. 3 от НПК и разпореждането му следва да бъде оставено в сила. Изложените оплаквания срещу съдържанието на въззивното решение не могат да бъдат коментирани в настоящото производство. Предвид гореизложеното и на основание чл. 351 ал. 5 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение