Определение № 457 от 07.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 377/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на М. В. В. от [населено място] против въззивното определение на Русенския окръжен съд № 988/04.11.2013 год., по ч.гр.д.№ 1109/2013 год., с което е потвърдено определение на Русенския районен съд № 6511/10.09.2013 год., по ч.гр.д.№ 6820/2011 год. за оставяне без разглеждане молбата на настоящия частен жалбоподател, основана на чл.420 ГПК, за спиране евентуалното принудително изпълнение на издадената заповед за незабавно изпълнение № 4660/09.08.2011 год. и изпълнителен лист по ч. гр. д.№ 6820/2011 год. на Р.. С частната касационна жалба се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила и необоснованост. Основно частният жалбоподател възразява срещу процесуалната законосъобразност на извода на въззивния съд, че молбата, основана на чл.420, ал.1 ГПК е недопустима, поради липса на предмет, когато е преждевременно подадена, т.е. при отсъствие на образувано изпълнително производство срещу длъжника. В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с едновременното наличие на всички селективни основания по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК, по отношение на определените за релевантни за крайния изход на делото четири процесуалноправни въпроса, свързани с наличие на процесуална възможност за подаване на молба по чл.420, ал.1 ГПК при отсъствие на образувано изпълнително производство спрямо длъжника при издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира: С определение № 103 от 17.02.2014 год. производството по настоящото дело е спряно на основание чл. 292 вр. чл. 278, ал. 4 ГПК до приключване на тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението по горепосоченото тълкувателното дело е влязло в сила на 18.06.2014 г., поради което на основание чл.230, ал.1 ГПК производството по настоящето дело следва да бъде възобновено. Съобразени дадените указания в т. 8 на горепосоченото тълкувателно решение на ОСГТК № 4/2013 год. на Върховния касационен съд разрешение, според определенията на въззивния съд, постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване, независимо дали с тях се отхвърля или уважава частната жалба, депозирана пред въззивния съд и обстоятелството, че тълкувателните решения на ОС на съответната колегия на ВКС са задължителни по своя характер дават основание да се приеме, че частната жалба на М. В. В. от [населено място] с вх. № 13293/ 02. 12. 2013 год., като недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на същата производство пред касационната инстанция –да се прекрати. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС