Решение № 1279 от 05.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7320/2025 г.

ВАСШесто отделение05.02.2026 г.докладчик Николай Ангелов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2126/27.05.2025 г. на Административен съд Стара Загора, постановено по адм. дело №920/2024 година. ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса гр.София да заплати на МБАЛ „ Медицински комплекс Свети Иван Рилски “ ЕООД,ЕИК: 115785419 сумата от 600 евро разноски в производството. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА секретар: Членове: /п/ БОЙКА ТАБАКОВА /п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса-Стара Загора против Решение №2126/27.05.2025 г. на Административен съд Стара Загора, постановено по адм. дело №920/2024 година, с което по жалба на МБАЛ„ Медицински комплекс Свети Иван Рилски“ ЕООД е била отменена писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание №29-02-1576/21.10.2024 година за сумата от 714,42лвлв. В жалбата се поддържат съображения за неправилност на първоинстанционното решение, което е било постановено в нарушение на материалния закон – чл. 76а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), допуснати нарушения на съдопроизводствените правила поради неизясняване на правния спор от фактическа страна и необоснованост, всички относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК.В с.з не се представлява.Претендира разноски. Ответникът – МБАЛ „ Медицински комплекс Свети Иван Рилски “ ЕООД в писмен отговор по делото е оспорил основателността на касационната жалба, като счита същата за неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение за правилно.Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Стара Загора е писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание №29-02-1576/21.10.2024 година на директора на РЗОК -Стара Загора по чл. 76а, ал. 1 ЗЗО, с която МБАЛ „ Медицински комплекс Свети Иван Рилски “ ЕООД по индивидуален договор с НЗОК № 241469/27.10.2023 г., е бил задължен да възстанови сумата 714,42лв за един брой случай по клинична пътека № 240“продължително системно парентерално лекарствено лечение на злокачествени солидни тумори и свързаните с него усложнения“ - неизпълнение на чл.321 т.5 б,т.8, чл.381 ал.1 т.3 вр. чл.374 ал.7, чл.383 ал.1 от. НРД за медицински дейности 2023-2025г,като е констатирано, че не е спазен ДЛА в частта „ изчисляване на необходимите дози цитостатици или биологични продукти съобразно ръста и теглото на пациента, параклинични показатели, нежелани реакции и придружаващи заболявания“. С решението административният съд е приел за установено, че производството по издаване на процесната писмена покана е започнало със Заповед №РД-18-836/26.08.2024 г. на директор РЗОК-Стара Загора, с която по реда на чл. 72 и сл. ЗЗО е било възложено на компетентните длъжностни лица да извършат проверка на МБАЛ „ Медицински комплекс Свети Иван Рилски “ ЕООД за периода 19.08.2024 г. –25.08.2024 година.За резултатите на извършената проверка е съставен протокол № Р-1141/04.09.2024г. В протокола са описани констатациите при проверката по посочената история на заболяването на пациент с № 5395 по КП№ 240,постъпил в лечебното заведение на 19.08.2024г. В протокола е констатирано нарушение, че не е спазен ДЛА в частта „ изчисляване на необходимите дози цитостатици или биологични продукти съобразно ръста и теглото на пациента, параклинични показатели, нежелани реакции и придружаващи заболявания“. От страна на лечебното заведение е постъпило възражение в срока по чл.76а ал.2 ЗЗО,което е прието за неоснователно. Въз основа на горното директорът на РЗОК-Стара Загора е постановил оспорената в първоинстанционното производство покана № 29-02-1576/21.10.2024г. В мотивите на акта е прието, че има установени нарушения на нормативните правила от ЗЗО и НРД за МД за 2020 г. – 2022 г., като органът се позовава на констатациите от протокола за проверка. С решението си АС-Стара Загора по адм. дело № 920/2024г е отменил обжалваната от процесната писмена покана № 29-02-1576/21.10.2024г на директора на РЗОК-Стара Загора в частта за сумата от 714,42лв. За да отмени оспорената покана за възстановяне на суми,получени без правно основание в посочената по горе част ,първоинстанционният съд е приел,че процесната писмена покана е издадена в нарушение на материалния закон. Позовал се е на неоспореното от страните заключение по СМЕ, съгласно което не е налице извършено нарушение на ДЛА. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната писмена покана за връщане на неоснователно получени суми, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е изяснил фактите от значение за правния спор. Направените изводи кореспондират със събраните по делото доказателства, чиято съвкупна преценка обуславя крайния извод за наличието на основания по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, поради което правилно първоинстанционният съд е отменил процесната писмена покана. Правилно е прието в първоинстанционното съдебно решение, че съгласно неоспореното от страните заключение на СМЕ се установява, че проведеното лечение на ЗОЛ с ИЗ № 5395/19.08.2024г. по КП 240 в МБАЛ „Медицински комплекс Свети Иван Рилски" ЕООД, клон Стара Загора, изцяло е съобразено с клиничната диагноза, с резултатите от патохистологичните, имунохистохимичните и лабораторни данни от проведените лабораторни изследвания от 19.08.2024г. Според експерта в конкретния случай е определена за прилагане агресивна комбинация от химиотерапевтик и биологично лечение с антитяло, като установените от изследванията на пациента сумирана токсичност на лекарствените препарати Carboplatin и Yervoy и наличието на сърдечно фибрилацио, са съобразени от лекуващия лекар и с оглед влошеното състояние на пациента и сърдечния му статус, онкологът правилно е намалил дозировката на тези два прилагани медикамента, като в изготвената медицинска документация се съдържа обосновка и отразяване на редукцията,което не е съобразено от административния орган. След като ДЛА на КП 240 включва като задължителна медицинска дейност за изпълнение на клиничната пътека и дейността по изчисляване на необходимите дози цитостатици или биологични продукти, съобразно ръста и теглото на пациента, параклиничните показатели, нежелани реакции, придружаващи заболявания, като в случая според СМЕ всички тези показатели са отбелязани в медицинската документация на ИЗ № 5395/19.082024г., прилагането на коригирана индивидуална доза на медикамента, след извършена по преценка на лекар-онколог редукция на определената от КОХК за прилагане индивидуална доза, не представлява неспазване на ДЛА на КП № 240.Съгласно нормативно определено по Приложение № 5б към Наредба № 4 от 04.03.2009г. съдържание на попълвания от лекуващия лекар – онколог терапевтичен лист за проведеното лечение и приложената терапия, изискващо отделно отразяване на индивидуалната доза (определена с решението на КОХК) и коригираната индивидуална доза (изчислена след приложен от лекуващия лекар % на редукция съобразно ръста и теглото на пациента, параклиничните показатели, нежелани реакции, придружаващи заболявания), сочи, че за прилагането на коригираните (редуцираните) дози не се изисква ново решение на КОХК, а изчисляването на прилаганите дози медикаменти, вкл. и тяхното редуциране, представлява медицинска дейност по изпълнение на КП № 240, включена в ДЛА. Съгласно разписаното в Медицински стандарт ново решение на клиничната онкологична комисия по химиотерапия се издава когато се налага промяна на лечебната тактика т.е на вида на противотуморната терапия, на химиотерапевтични схеми (режими), на прилаганите медикаменти или броя курсове. Въз основа на изложеното, Върховният административен съд – шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора,претенцията на ответника по касация за разноски се явява основателна и доказана с оглед представените писмени доказателства в съдебното заседание, като следва да се присъдят разноски в размер на 600 евро ,които да се понесат от юридическото лице към което се числи касатора / §1 т.6 ДР АПК/. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2,предложение първо АПК Върховен административен съд Първи състав на Шесто отделение

Цитирани разпоредби

18